Звънки удари на чука, пленяващи отблясъци на огъня по стените, съскане на потопен в студената вода метал и раждане на поредното произведение на изкуството. Това е ежедневието и призванието на Любомир Линков, майстор на ковано желязо. Излизайки от ковачницата, изящните предмети поемат своя път, намират своите собственици, но завинаги остават в сърцето на човека, който ги е направил. Защото във всеки от тях той е вложил частица от душата си.
Като всеки голям майстор, Любомир Линков, както казват българите, е откраднал занаята. Електротехник и заварчик по професия, той заминава да търси работа в Южна Африка, където случайно попада във фирма за ковано желязо. В началото възприема тази работа просто като хоби, но връщайки се в България, решава да продължи и да превърне ковачеството в своя професия. И така вече повече от 15 години.
Коването е творчество, изкуство – споделя Любомир Линков. – Някой път мисля с дни над някой модел или детайл. Идеите ми идват отвътре, казвам си: Дай да пробвам! Понякога не става от първия път, но на втория-третия опит се получава. Когато работя над бутиковите поръчки, винаги следвам идеята на клиента и се стремя да изпълня неговите идеи и желания. Майсторството е да направиш това, което си намислил или което иска клиентът. Един път да се докажеш пред себе си, един път да докажеш на клиента, че това, което иска, е възможно да се направи.
Любомир Линков изработва спални, огледала, свещници, маси, столове, прибори за камина, полилеи, различни предмети от бита, с прецизност, присъща на човек, влюбен в професията си. Сблъскват се два твърди характера – на ковача и на метала.
Подчинява ли майсторът желязото или те стават приятели?
Желязото като се нагрява, става пластично, накъдето го завъртиш – там отива, един вид ти го командваш – отговаря Любомир Линков. – Според твоята воля, както искаш да застане – така се получава. Но желязото има душа, то не пари, а гали. И просто неговата и моята души се сливат заедно и се получава нещо, което е оригинално и уникално.
За да покаже красотата на ковачеството на повече хора, веднъж месечно Любомир Линков провежда в ковачницата си ден на отворените врати.
Който иска е добре дошъл, възрастта и полът нямат значение – кани Любомир. – Правя демонстрация на дребни неща и който иска – гледа, който иска – даже може да хване чука да се пробва. Някои се справят доста добре, други не толкова, но важното е, че имат желание да опитат и да си изковат нещо за спомен.
На самия Любомир Линков чукът не му тежи. Той ми е четката, с която рисувам кованото желязо – казва майсторът. И добавя:
Всяко изделие само по себе си е уникат. Няма еднакви неща. Като си погледнете ръката, няма еднакви пръсти, няма две еднакви клонки на дървото, всичко е различно. Дори два свещника да направиш, пак са различни един от друг. Но точно в това е уникалността на всичко в този свят.
Снимки: личен архив
