„В различни страни този филм беше посрещнат много добре, много хора се припознаваха в тази история. Бях изключително трогната да видя как хора, които имат съвършено различна история, излизат от филма и си казват „Все едно ми говори за нашето общество“. Затова във филма няма кадри от днешно време, защото всеки прави асоциации спрямо своята собствена история и контекст“. Това сподели в интервю за предаването „Хоризонт до обед“ авторката на документалния филм "Всяка стена е врата" Елица Георгиева, която преди 29 години, когато пада Берлинската стена, е била дете.
„Тогава бях на 7 години, не знаех какво означава да падне Берлинската стена, въобще не разбирах защо толкова говорим за Берлин. За сметка на това виждах моите родители, които се прегръщат и целуват. Това даде и самия ход на романа “Космонавтите също минават“, който написах, и на филма – това е едно преплитане на личното преживяване с това, което всички сме преживяли“, разказа тя.
Всички кадри в документалния филм са архив на видеозаписи, посочи Елица Георгиева и обясни: „Майка ми навремето си е записвала тези касетки за нея. Това беше единствената следа от този материал. Беше като едно съкровище, когато ги открих, защото си давах сметка, че от една страна само ние ги притежаваме, от друга страна – виждах тези хора и това събуди целия този детски свят, който беше изчезнал“.
„Самата аз израснах в момент, в който обществото се беше освободило от този патерналистичен режим и то беше като едно дете, което търси своя нов изказ, но това съвпада и с обществото, което изведнъж има някакви нови думи, с които то трябва да се справи. Тези думи, разбира се, са нови феномени на демокрацията“, коментира още авторката на филма "Всяка стена е врата".
Всяка революция носи надежда и разочарование, добави в заключение тя.
Цялото интервю чуйте от звуковия файл.
