"Въпросът е по-актуален от всякога. Всички в Европа пътуват. В Европа пристигат много хора от други страни. Живеят хора от други страни. А майчиният език е нещо, което всеки от нас носи със себе си, винаги. За мен лично майчиният език означава родина", сподели Каролина Шути пред "Хоризонт". "Книгата е изградена по модела на матрьошките. Главната героиня Мая пораства. Тя отваря една по една кукличките на матрьошката и постепенно се приближава към истинската си същност."
Майката на Мая умира, бащата изчезва, а тя израства при своята леля, която говори друг език. Постепенно,с родния си език губи и своята идентичност, а през целия ѝ живот я съпровожда въпросът къде са корените ѝ, защото единствено снимка от документ е единственият ѝ спомен и връзка с миналото.
Книгата е част от трилогия и има автобиографично ядро, казва авторката, случайно родена в Инсбрук, с двама родители поляци. До петата си година тя е говорила само на полски. В детската градина е започнала да учи немски. „И от този момент нататък ми забраниха да говоря полски. Полският стана табу вкъщи. Забравих майчиния си език, което беше болезнено“, обясни Шути. „Винаги ми става тъжно, когато чуя да се говори на полски. Звукът на езика, звученето на езика ми е много познато, близко, но не разбирам за какво се говори… Посетих баба си и дядо си, но нямаше как да си говоря с тях.“
Авторката смята, че животът ѝ вероятно е щял да протече по друг начин, ако е продължила да говори майчиния си език, и допълни, че „различни дреболии, дребни неща оказват влияние върху живота ни“.
Докторантската ѝ дисертация е посветена на творбите на родения в Русе носител на Нобелова награда за литература Елиас Канети. Припознава в автобиографията на Канети своята история. „Повлия много върху начина ми на писане, защото той винаги е много точен. В наше време и в Австрия, и в Германия е модерно просто да седнеш и да пишеш. А аз се радвам на това, че умея да се изразявам точно.“
В романа ми има цветове, мотиви, имена, смята Каролина Шути, която се интересува и от връзката между езика и музиката, защото има и музикално образование. Шути работи и в областта на радиопиесата: „За мен е много, много важно как звучат думите и изреченията.“
Романът "Някога навярно съм вървяла по мека трева" е отличен с Наградата за литература на Европейския съюз през 2015 година.Цялото интервю в превод на Ваня Пенева чуйте в звуковия файл.
