Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Осиновените не бива да губят своите корени и имат право да знаят биологичния си произход. Така смята журналистката Бела Чолакова, която представи книгата си "Осиновени истории" в предаването "Хоризонт до обед". Тя съдържа 21 разказа за осиновяване.
"Това е игра на думи. Освен че става дума за осиновени и осиновители, аз по някакъв начин осинових тези истории, направих ги свои, преживях ги и исках по този начин да ги предам на читателите", сподели Бела Чолакова. Тя не е осиновител, нито пък е осиновено дете, но започва да пише за осиновяването преди 13 години. През 2005 година, докато работи във вестник, рубрика за осиновявания я грабва: "Сякаш ме завъртя. Първо ми беше трудно да ги намирам, после се оказа, че ми е трудно да смогна на хората, които сами ми се обаждаха и искаха да разкажа историята им."
"Осиновяването е триъгълник и често забравяме единия ъгъл, който е биологичната майка. Не може да има осиновени деца без да има биологични майки и осиновителите не биха станали родители, ако тях ги нямаше. Исках да покажа и трите страни, защото всяка една от страните има свои болки, трудности, щастие и права", убедена е бела Чолакова.
Емоциите при срещите с хора от всички страни на този триъгълник Бела Чолакова описва като изключително силни - "като се тръгне от тъга, загуба, гняв, болка и тези емоции прерастват в щастие, любов, радост - всичко, което един родител и едно дете имат право да изпитват", подчерта тя.
Днес, в сравнение с 2005 година, е по-добро отношението към осиновителите и все повече осиновители не крият това и казват на децата от съвсем малки, отчита Чолакова. По думите й, обществото върви много напред, а законодателството трябва да го последва. Българската асоциация "Осиновени и осиновители" много отдавна се бори за два текста от Семейния кодекс, припомни журналистката.
"105 и 106 - 105 е членът, който не дава право на достъп до биологичен произход, тоест един осиновен човек няма право да знае нищо за миналото си", уточни тя. В повечето случаи по думите й осиновените искат да имат достъп до досие с данни къде си роден, защо си оставен, какви болести може да носиш, какво може да предадеш на децата си, "а това не може никой да ти го отнеме като права".
Чл. 106 е още по-скандален, защото дава право да вземеш едно дете, то да живее при теб няколко години и просто да го върнеш, подчерта Бела Чолакова. Има по няколко такива случая годишно, допълни тя. Чолакова е категорична, че не бива да има такава вратичка:
"Защото много хора, несериозни, ще решат да осиновяват и ще си кажат "нека да пробваме, после ще го върнем". Това е толкова жестоко. Не може години наред детето да живее с мисъл, че може да бъде върнато."
Запитана дали расте броят на осиновените деца с увреждания у нас, Бела Чолакова коментира, че семейство, което предприема подобна стъпка, трябва много реално да прецени с какво може да се справи:
"За да поемеш дете с увреждане, трябва да имаш психическата подготовка и финансовата все пак, в България особено, няма какво да се лъжем, трябва да имаш. Според мен, най-благородното нещо е да вземеш дете с увреждане, но ако наистина ти си в състояние да му дадеш топлина, обич и няма по някакъв начин после да съжаляваш. Ако не си готов, по-добре да не вземеш такова дете."
Книгата "Осиновени истории" ще бъде представена на 15 декември в 10 часа в клуб "Перото" в НДК.
