„Помогни ми да не падна поразен, Господи!“
Александър Вутимски е роден преди сто години. Отива си от този свят едва на 24. Оставя в литературата името си, поезията си, малко проза и съвсем малко сведения за живота си. Изследователите събират капка по капка, щрих по щрих сътвореното и допълват образа на „Синьото момче“. Поредното усилие в тази посока е посветено на едновековния юбилей от рождението на Александър Вутов и представлява малко красиво томче с разкази и есета.
„Може би в тези прекрасни есета Синьото момче, което е Вутимски, среща Синьото момче, което той винаги е искал да бъде. Срещата е не катастрофа, а радостна прегръдка. И меланхолията, случайността в хотелите, дъждът, времето, болката, фалшивият декаданс... – всичко най-после спира.“
Издателката Гергана Димитрова представи книгата в „Артефир“.
