Поводът да говорим за любимия на публиката български композитор Димитър Вълчев е 90-годишнината от неговото рождение на 3 юли 1929 г. Той посвети целия си живот и творчество на театъра, създаде оперети, мюзикъли, детски музикални пиеси, телевизионни детски сериали и музика към спектакли в театъра и телевизията, музика към игрални филми. Неговите естрадни песни са популярни и днес - кой не познава песента “Една българска роза“?!
Димитър Вълчев беше много ерудиран музикант, чаровен човек - сладкодумен и естествен, а литературната му дарба беше изключителна. Автобиографичната му книга “Другата струна“ се чете на един дъх - толкова интересно е написана, на красив български език и с великолепно чувство за хумор. Може да се каже, че Вълчев беше всестранно надарена личност.
Роден в Асеновград, в семейство на лекар, от 6-годишен живее в Смолян. Израства сред вълшебната красота на Родопите и там се запознава с музиката - от грамофонните плочи на баща си. Още тогава започва да пише и стихове. След завършването на Музикалната академия от 1954 г. Димитър Вълчев работи като диригент в Народния театър за селото, а след това 30 години е музикален ръководител на Сатиричния театър - отначало е пианист, после и помощник-диригент, а след това поема цялата музикантска работа в театъра, включително да композира музика за редица спектакли като “Големанов“, “Ревизор“ и др.
Още като студент Димитър Вълчев създава първата си оперета - “Пролет“, която е изпълнена от негови състуденти, сред които Видин Даскалов и Лиляна Кисьова. Следващата оперета е „Време за любов“, която, благодарение на същите тези Видин Даскалов и Лиляна Кисьова е прослушана от ръководството на Държавния музикален театър и поставена на 6 септември 1959 г. с голям успех. И днес дуетите на комичната двойка Станка и Пешо често се изпълняват на концертната естрада. Не бих могла да изброя творбите на Димитър Вълчев написани за театъра, киното и телевизията, специално създадените за детската публика, естрадните песни - те са много и само показват големия мелодичен талант на Вълчев, неговата любов към театъра. Да се надяваме, че някои от тези творби отново ще бъдат поставени и ще ни припомнят на публиката за този даровит музикант.
Димитър Вълчев напусна този свят на 28 септември 1995 г. За страстта си да пише, за първите си крачки като музикант той разказва в интервю, запазено в Златния фонд на БНР. Чуйте в звуковия файл.
