В микрокосмоса на малко българско градче Бойка Асиова пренася макрокосмоса на Балканите. С проницателните си описания на българи, турци, помаци и албанци тя рисува картина на пъстра етническа общност, която съжителства в мир (макар невинаги в пълна хармония) и в която делят както хубавото, така и лошото помежду си.
Преводът на турски език е дело на Рюстем Азиз, който живее във Варна. Самият той е предложил книгата на турските издатели, след като я харесал и потърсил авторката. Заглавието не е преведено буквално заради скандалното му значение и защото от турското издателство се опасявали, че оригиналният му превод би предизвикал съдебни претенции на женски организации. Подобен е бил и казусът с немския вариант, тъй като в немския език терминът за бездетна жена е единствено медицински, разказа Бойка Асиова в предаването „Нощен хоризонт“.
Балкански роман с образи от детството
„Аз бях страшно зарадвана, че тази книга ще излезе в Турция, защото моят роман е много балкански, балканска история и е населен с човеци и съдби. И тези хора, които видях там – включително нашите преселници и местните кореняци турци, те имат съдбата на моите герои. А моите герои не са измислени", подчерта авторката.
Основни образи в сюжета са Враница, млада вдовица от войната и албанецът Адем, който се укрива в малкото българско градче от преследващото го кръвно отмъщение, което в родината му е неписан закон, превърнат в естетическа категория. Действието излиза от пределите на родния край на авторката и се пренася далеч зад граница – в Анадола, Албания, Румъния, Гърция, Света гора, Сирия.
„Измислих тази Враница. А името… аз много държа на имената. В нашия край, в цяла Македония имената са много интересни, много красиви. Враница го видях в едно надгробие в Мелник. И след това го видях в сборника на Братя Миладинови и много ми хареса, понеже е уникално и запомнящо се. Помня вдовиците от Втората световна война, които са връстници на моите родители. Те са едно ято в Разлог, възрастни на ония години, в детството ми така изглеждаха, с черно забрадени…“
Когато на разказа му отеснее...
„Яловата вдовица“ е първият роман на Бойка Асиова. Преди него тя е издала три сборника с разкази. Започнала първо да пише разказ за Адем, но постепенно, страница след страница, на разказа му станало тясно, появили се нови герои.
„И така се занизаха, навързаха, изскочиха, пресекоха съдбите си тези мои герои. А самият Адем – главният герой е реален, истински албанец от моето детство. Неговата бозаджийница беше в съседство с гимназията – пресичаш улицата и си купуваш боза. Даже когато почнах да пиша книгата, аз се запитах на какъв език говореше този човек, защото беше мълчалив. Даваш стотинките, дава ти боза, той не разговаряше с нас“, допълни Бойка Асиова, която през 2005 година предприема пътуване до Албания, за да я опознае, да опита „хляба на Албания“, да види планините и да усети атмосферата.
Стигмата безплодие
Безплодието може да споходи всеки, то е много жестоко и неразбрано, изтъкна Бойка Асиова. „И с много болка го изграждах този образ, с много. И с много познаване“, споделя тя.
Много от образите в „Яловата вдовица“ си имат реални прототипи. „Получи се един фотопортрет на родния ми град“, признава Асиова. Описаните герои станали толкова пълнокръвни, че нейни познати и читатели казвали, че ги разпознават всичките или че ако отидат в Разлог, могат да ги срещнат.
Бойка Асиова е автор и на романа "Вълчицата излиза привечер". В момента работи върху третия си роман.
Цялото интервю и репортаж на Мариан Карагьозов от представянето на книгата в Истанбул чуйте в звуковия файл.
