„Да, ние сме много добри професионалисти. Науката, технологиите, медицината, всичко се развива с изключителни темпове. Но ние оставаме изключително лоши във вземането на решения. Изключително неправилни решения вземаме.“
„Винаги ме е интересувал човекът, начинът, по който взимаме решения и последствията от тях. Преди много време, още като студент по маркетинг ми направи впечатление изключителната ни подвластност да се повлияваме. Вече може би 20 години изследвам този проблем“, сподели Карагьозова пред "Хоризонт".
Предвидимо ирационални
„Оказва се, че масово решенията, които вземаме, нямат нищо общо с рационалния избор. Точно обратното – те са изключително повлияни. Повлияни обаче от точно определени предразсъдъци. Тоест, не сме рационални, но сме предвидимо ирационални", подчерта Карагьозова.
Интересното е, че според поведенческия икономикс не само за дребни неща (както ние си мислим), но и за много по-големите, ние действаме и решаваме в известна степен ирационално, посочи Боряна Карагьозова. Тя цитира проучване, според което „ние знаем защо сме взели решение 7 секунди, след като сме го взели".
За да сме по-малко подвластни на емоциите при вземането на решения, първо трябва да си дадем ясно сметка, че сме, а след това – да си набележим вътрешни механизми, за да внимаваме повече, допълни тя.
Наука с практическо приложение
Поведенческият икономикс е абсолютно практическа наука, тества всичко, поясни Карагьозова. Тази нова наука се занимава с теми като хранене, спестяване, как харчим, с взаимодействията на работното място, с лъжата и щастието например.
„Какво показва статистиката – абсолютно всички лъжем всеки ден по малко. Защо обаче не си го признаваме? Лъжем, за да можем да се възползваме от всички възможни ползи, които една лъжа би ни донесла в личен план, но малко, защото искаме да запазим за себе си вътрешното убеждение, че сме високо морални личности и не лъжем никога“, посочи Боряна Карагьозова. С т.нар. благородна лъжа, в полза на другите, мозъкът ни се справя далеч по-малко травматично, отколкото ако лъжем за себе си, са установили специалистите.
Изследванията, с които борави поведенческият икономикс, са базирани както на данните на терен, така и върху паралелни данни от контролна група, поясни тя.
Правителства използват поведенческия икономикс
Поведенческият икономикс като сравнително нова наука придобива все по-широко приложение - например в обществения сектор, в администрацията, поясни Карагьозова. През 2010 година английското правителство сформира екип от специалисти в тази област, за да може да администрира по-добре решенията си, свързани с плащане на данъци, разделно сметосъбиране, плащане на глоби. През 2014-а Барак Обама прави подобен кабинет.
Още еволюционната социология се занимава с начина ни на взимане на решения на базата на сравнение. „Още приматите, за да бъдат избрани с цел възпроизводство – за тях е важно мъжкият да бъде оценен по-добре в сравнение с останалите мъжки. Взимането на решения на база сравняване се корени много назад.“
В България имаме сериозен проблем с доверието, смята Боряна Карагьозова.
Промяната около нас се ускорява все повече. Ценностите от другото време, за добро или за лошо, не са актуални. Сега измерителят е благосъстояние, за добро или за лошо, казва още тя. „И ако това е основният измерител, много често се превръща в основна цел на хората. Но не трябва да забравяме, че ние сами избираме в кой кръг да играем.“
Лимец и автомобилни състезания
Боряна Карагьозова отглежда лимец. Със семейството й са опитали суровоядство. Тъй като обичат много хляб, изпробват различни начини за приготвянето му у дома. В нива, която стояла неизползвана цели 50 години, засели тракийски лимец с невероятни вкусови качества.Раздава рецепти и лимец, има добри отзиви и от представянето на фермерски пазари.
Боряна Карагьозова е бивш участник в авторалита. Признава, че винаги е обичала да шофира. Обича предизвикателствата и определя момента, в който решила да се състезава, като такова.
„Тогава бях търговски мениджър на една фирма, в която всички търговци, с които работех, бяха мъже. И се случи неприятна случка – колега направи много лоша катастрофа и това, което решихме с моя шеф тогава е не да го наказваме, а да инвестираме в умения за шофиране у останалите колеги. Направихме един курс за безопасно шофиране. Тогава разбрах колко ми харесва шофирането. Две седмици по-късно вече се озовах на първото ми състезание.“
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
