Eмисия новини
от 21.00 часа
Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Краят на Берлинската стена - какво се случи на 9 ноември 1989 г.

Част от Берлинската стена в Мадрид.
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Какво си спомняте от 9-ти ноември 1989 г.? Вероятно поколението на днешните 50-годишни добре си спомнят вечерта на 10-ти ноември. Но малцина от тях са разбрали, че ден по-рано е паднала Берлинската стена, символът на разделения свят след края на Втората световна война. И това е разбираемо - на 10-ти ноември от власт пада Тодор Живков - тогава точно толкова невероятно, колкото отварянето на границите на бившата ГДР.

„Веднага, незабавно“ - тези думи на Гюнтер Шабовски, член на ЦК на Германската единна социалистическа партия, променят историята. Часът е 18.43, мястото - международният пресцентър в Източен Берлин. Шабовски съобщава на една от редките по онова време пресконференции новите разпоредби за задгранични пътувания на граждани на демократичната република.

„Другари и другарки, това, което ми е казано, е че тази нова разпоредба влиза в сила от днес. Цитирам: „Частни пътувания на граждани на ГДР могат да се осъществяват само с документ за самоличност и без представянето на допълнителни разрешителни и документи“.

Няколко часа по-късно на КПП „Борхолмер щрасе“, на границата между Източен и Западен Берлин, се събират стотици, гледали пресконференцията на Шабовски по западногерманската телевизия. Искат да се разходят в Западен Берлин. И скандират „Вдигнете бариерата“.

Същата заповед издава в паниката си Харалд Йегер, тогава подполковник от Щази и заместник-началник на граничния пункт. А днес си спомня:

„9-ти срещу 10-ти ноември беше най-кошмарната и едновременно най-хубавата нощ в живота ми. Кошмарна, защото се чувствах изоставен от всички - от колегите ми, от началниците ми, а след като отворих бариерата - и от съгражданите ми, които напуснаха Източен Берлин.

Нямахме никакви заповеди. До края не дойде нито една заповед. През цялото време буквално се молех на началниците си да вземат решение. Тогава моите подчинени ми казаха: „Харалд, след като от горе няма заповед, трябва ти да решиш, какво правим“.

Така пада Берлинската стена. А бурната 1989 година в Германската демократична република започва спокойно и в убеждението, че нищо няма да помрачи 40-годишния юбилей на селската и работническа власт.

„Стената ще продължи да съществува през следващите 50 и дори 100 години“, уверен е на 18-ти януари първият държавен и партиен ръководител Ерих Хонекер. На 5-ти февруари отекват последните изстрели на Берлинската стена. Последните й жертви са двама младежи на 20 години, които се опитват да преминат от другата страна.

На 7-ми май в ГДР се провеждат местни избори. Както и преди, и този път хората са убедени, че изборните резултати ще бъдат манипулирани. Стотици жители на Лайпциг се обявяват за доброволци в броенето на бюлетините, което по закон им е разрешено, но до този ден никой не се е осмелявал да направи. Изборните резултати не се променят, но от този ден нататък, на всяко седмо число от месеца, започват да се провеждат протестни демонстрации в Лайпциг, Дрезден и Източен Берлин с искане за свободни избори, свобода на словото и свободно пътуване в чужбина.

В същото време се задълбочава продоволствената криза. В магазините липсват основни хранителни стоки. Расте недоволството. През август западногерманските посолства в Източна Европа започват да се пълнят с граждани на ГДР, които не искат да се върнат. Постоянното представителство на Западна Германия в Източен Берлин приема 130 души. И затваря, защото не може да настани повече желаещи да напуснат демократичната република.

Посолството на ФРГ в Прага приема 140 граждани на ГДР. И също затваря вратите си. В дипломатическата мисия в Будапеща подслон са намерили над 170 души. Междувременно Австрия и Унгария отварят границата. По време на т.нар. паневропейски пикник край Шопрон повече от 500 души преминават на австрийска територия. Неспрени от унгарските граничари и радушно приети от австрийските.

„Казахме си, нека използваме този шанс. Или ще успеем, или не. Нямаше бодлива тел, нищо. Изведнъж видяхме телевизионните камери и хора, които ни ръкопляскат и ни поздравяват и прегръщат. Тогава разбрахме, че сме минали границата, че сме успели. Не можехме да повярваме на очите си!“

На 4-ти септември 89-та в Лайпциг започват понеделнишките демонстрации. На този ден западногерманското радио съобщава:

„Ранна вечер в Лайпциг, в църквата Св. Николай се провежда традиционната вечерна молитва. Пред църквата има струпване на милиция и служители на Щази. Засега всичко е спокойно“.

Пред църквата се събират над хиляда души с искания за свобода. И скандирания срещу апарата на Щази.

Властите използват сила, за да разпръснат демонстрантите.

Няколко дни по-късно, на 11-ти септември, Унгария отваря границата си към Австрия за граждани на ГДР. Напрежението в западногерманското посолство в Прага обаче расте. Съветският съюз и ГДР водят преговори за възможността гражданите на Източна Германия да пътуват свободно за Федералната република. Вечерта на 30-ти септември на балкона на мисията в чешката столица излиза външният министър Ханс-Дитрих Геншер. И изговаря най-известното непроизнесено до край изречение:

Дойдох, за да Ви кажа, че днес Вашето отпътуване...

Това, което Геншер не успява да изрече, е че в края на септември 89-та с Москва е договорено отпътуването на над шест хиляди граждани на ГДР към Западна Германия. Още на следващия ден от столиците на Полша, Чехословакия и Унгария тръгват първите влакове с източногерманци на Запад.

В същото време протестите в големите градове на ГДР продължават. На 9-ти октомври в Лайпциг се събират 75 000 души.

„Ние сме народът“ скандира множеството. А лозунгът се превърна в символ на мирната революция в Германия.

На инфарктно заседание на политбюро на ГЕСП на 18-ти октомври дългогодишният генерален секретар Ерих Хонекер отстъпва поста си - официално по здравословни причини. Централната новинарска емисия на източногерманската телевизия съобщава:

„Деветото заседание на Централния комитет на Германската единна социалистическа партия избра члена на политбюро и секретар на централния комитет другаря Егон Кренц за генерален секретар на Германската единна социалистическа партия. Централният комитет ще предложи на Народното събрание да избере другаря Егон Кренц за председател на Държавния съвет на ГДР“.

На 8-ми ноември правителството на ГДР подава оставка, стига се до нов избор на политбюро, а в състава му влизат реформистите в комунистическата партия. Сред тях е и Гюнтер Шабовски. За първи път в историята на ГДР политбюро дава пресконференция след свое заседание. На фона на продължаващото масово напускане на граждани на ГДР на Запад Шабовски оповестява решение на ЦК, което на практика бутна стената в разделения Берлин.

Около 21.30 ч. стотици берлинчани щурмуват стената. И от двете страни. За първи път от построяването ѝ през 1961 г. жители на Западен Берлин преминават доброволно от другата страна. През нощта срещу 10-ти ноември през граничните пунктове на ГДР преминават хиляди хора, невярващи на очите си, че могат да пътуват свободно.

Репортажа може да чуете в звуковия файл.

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
Още от
Будител на годината 2020