Връщане на единството на нацията, е една от целите, които си постави за 2020 година премиерът на Великобритания Борис Джонсън. Той увери сънародниците си, че ги очаква една страхотна година и невероятно десетилетие. Именно в тях ще се реализира чаканото повече от три години насам излизане на Обединеното кралство от Европейския съюз. За него британците се произнесоха на референдум през 2016, но по - различни причини този процес беше отлаган във времето. През този период последваха и поредица разговори, преговори и консултации с Брюксел. Станахме свидетели и на серия политически трусове в Лондон, но в крайна сметка премиерът Борис Джонсън беше категоричен, че Великобритания напуска Европейския съюз на 31 януари. Очакваната промяна в Обединеното кралство и обществените и политическите настроения преди Брекзит коментира кореспондентът на БНР в Лондон Веселин Паунов в интервю за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“
Обединението на нацията, за което говори премиерът Джонсън ли е първостепенният въпрос за решаване след края на януари?
Борис Джонсън наистина заложи много на тази формула за обединение на нацията. Повярваха му дори хора от бедни работнически семейства. Знаем, че твърдини на лейбъристите гласуваха за консерваторите в последните общи избори. И тук искам да споделя лично моята изненада, че в разговорите ми с хора, които са доста над средното ниво, които не би трябвало лесно да се поддават на манипулация и популизъм, ми казаха, че чувстват Борис Джонсън като един от тях. А той не е един от тях. Не казвам, че Джереми Корбин също е един от тях и все пак е странно, че британците като че ли си затварят очите пред някои факти. Но, както се казва, всеки народ си заслужава правителството. След като британците са преценили, че това е техният лидер, че това е правилната политика можем само да им пожелаем на добър час. Що се отнася конкретно до обединението на нацията ще зависи много от това, което премиерът обеща в предизборната кампания - че ще бъде премиер на всички, че ще защитава интересите на всички, което само по себе си е малко непосилно, по мое скромно мнение. Ето защо това, което Борис Джонсън ще свърши след 31 януари е наистина важно да запази гласуваната му подкрепа и от привърженици на опозицията. Важно е според мен да се отбележи, че на Борис Джонсън му предстои трудната задача да претвори популистката си предизборна политика в работеща управленска такава. Общо-взето световният опит показва, че това най-често завършва с провал. Но ние говорим за Обединеното кралство, което през последните години разби на пух и прах всички представи за консерватизъм и предвидимост.
От думите на премиера Джонсън става ясно, че отлагане този път няма да има. Така ли е в действителност?
Няма причина Брекзит да не се състои. С това мнозинство в Камарата на общините от 80 депутати Борис Джонсън може да направи чудеса. Пътят пред Брекзит вече е разчистен. Както знаем депутатите вече гласуваха преди коледната ваканция споразумението за Брекзит и то не само със споменатите 80 гласа мнозинство, а с цели 124, което показа, че дори депутати от опозицията няма нищо против Брекзит да се случи. Сега на 7, 8 и 9 януари депутатите ще обсъдят в подробности сделката на Борис Джонсън, ще внесат поправки, ако е необходимо и онези поправки, които изнасят на правителството, вероятно ще бъдат гласувани и така ще се стигне до превръщането на проектозакона за излизане от ЕС в закон преди 31 януари и тази дата ще остане в историята като датата на Брекзит. Насетне нещата стават по-сложни, въпреки че изглеждат прости. Както стана дума Борис Джонсън обеща светло бъдеще, което включва договаряне на търговска сделка до края на преходния период - 31 декември тази година. Да не забравяме обаче, че вече верният на премиера парламент гласува също да няма удължаване на преходния период, а това означава, че сценарият за излизане на Обединеното кралство от ЕС без сделка не е отпаднал в случай, че търговско споразумение не бъде постигнато в определения срок. И това тревожи много страни в процеса.
В парламента предстои да започнат последните етапи от ратифицирането на споразумението, договорено от министър - председателя с Брюксел, което вече има предварително одобрение. Очаква ли се промяна по този въпрос, имайки предвид коментарите на критиците на Джонсън, които смятат, че споразумението не прави бъдещето на Великобритания по-сигурно, а постигането на търговска сделка може да отнеме много време?
Да, много се писа и говори по така наречената „предоговорена“ сделка за Брекзит на Борис Джонсън. Самият Найджъл Фарадж я нарече по-лоша от тази на Тереза Мей. Но всъщност и друг път е ставало дума за това, че Борис Джонсън не е човек, който има някакви ясно изразени политически ценности - за него е важно да бъде на гребена на вълната, да има власт. Отделен въпрос е, че Борис Джонсън е само марионетка в цялата тази сага. По принцип двете страни ги очакват тежки преговори, особено по търговското споразумение. Оптимизмът на Борис Джонсън за бързо финализиране на необходимите споразумения с Брюксел не се споделят от мнозина - не само от опозицията, но и от бизнеса, а не бих се учудил и от някои от консерваторите. Това са сложни преговори. Де факто истинските преговори в детайли тепърва започват. Да не забравяме, че с пълна сила виси и въпросът с митническите проверки и ирландската граница. Но в същото време има някаква сляпа вяра в редиците на управляващите, че Борис Джонсън е „победител“, че той ще удържи на думата си лесно да извади страната от евросъюза, че с един замах ще оправи здравеопазването и какво ли не още, защото колкото и Брекзит да е в основата на всичко има и много други „гнили ябълки“ в британската политика.
В края на миналата година от Брюксел дойдоха индиректни сигнали, че времето от 11 месеца, посочени като преходен период за изясняване на бъдещите отношения между Великобритания и Европейския съюз е недостатъчно. Може ли това да стане причина за промяна в предварителните намерения на премиера или той ще използва максимално времето, с което разполага, за да приключи действащите процедури ? Можем ли да очакваме компромис от страна на Лондон, ако Брюксел поиска такъв?
Като следи британската политика човек остава с впечатление, че хората лесно забравят лъжите и празните обещания, защото именно Борис Джонсън сигурно е начело в класацията по тези показатели. В същото време екипът на Борис Джонсън показа завидна гъвкавост, изразяваща се в умение да направи крачка назад, за да се подготви за по-голяма стъпка напред и в същото време на не отстъпва от някои твърди популистки постулати, които се оказаха много важни да се стигне до политическата картина в момента. Със сигурност британската страна ще се опита максимално да ускори преговорите, ако щете дори да ги претупа, но това не зависи само от нея. Дали са възможни компромиси? Като се има твърдото намерение на Борис Джонсън до края на годината всичко да приключи всичко, свързано с Брекзит, без да има притеснения, че може да се стигне и до излизане без търговска сделка, човек би си помислил, че Лондон едва ли ще прави компромиси. Но това едва ли е реалността. Както казах, именно стремежа на Борис Джонсън да бъде на власт омаловажава за него политическите ценности и той може да бъде достатъчно гъвкав и да прави отстъпки, стига това да запази ореола му на победител в очите на британските гласоподаватели.
ЕС като че ли все още таи надежда, че настроенията в Обединеното кралство могат да се променят и Брекзит да не стане факт. Може ли да се обобщи какви са нагласите на хората?
Трябва да отбележа, че в момента в Обединеното кралство е изключително спокойно. Бурните страсти изведнъж утихнаха, почти не се говори тези дни за Брекзит или вътрешна политика. Освен някои вопли на тежко ранената Лейбъристка партия да се вдигне на крака. Брекзит все по-ясно се приема като реалност. От движения като „Гласът на народа“, които бяха за оставане в ЕС и втори референдум, не се чува нищо. Това не означава, разбира се, че бурните срасти няма да избухнат отново на някакъв по-късен етап. Но при една слаба опозиция, при такъв категоричен успех на консерваторите на общите избори и вече някаква по-ясно очертана схема за Брекзит, хората изглеждат готови за това. Да не заравяме обаче, че дори и нещата в Англия - основната част на Обединеното кралство - да изглеждат по-примиренчески - то това не важи за Шотландия, където Шотландската национална партия ще поиска по-късно през годината провеждане на втори референдум за независимост, а това може да тласне събитията в съвсем друга посока.
Интервюто можете да чуете в звуковия файл.
