Създаването на еврото е грешка и България не трябва да се присъединява към единната европейска валута, заяви пред БНР бащата на валутния борд у нас професор Стив Ханке.
В интервю за „Хоризонт“ той разкритикува законовите промени, предложени от председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова.
С тях в закона се записва, че след присъединяването на България към валутния механизъм, предхождащ еврозоната, курсът подлежи на договаряне. Парламентът обаче даде мандат на кабинета да води преговори единствено при условие, че съотношението лев - евро се запази до влизането ни в еврозоната.
„Това е много опасно. Стоянова и останалите се втурнаха в нещо, което напълно не разбират. Става дума за финансовите и икономическите аргументи, които стоят зад борда. Явно не осъзнават, колко е опасно да си играят с валутния курс и изобщо да повдигат този въпрос“, каза Ханке.
По думите му не е изключено да има „тайно споразумение“, с което пред България да се поставят „дискриминационни условия“ за присъединяването към еврозоната.
„Може да има някакво тайно споразумение между България и Европейския съюз по този въпрос. Тайните споразумения са типични за Европейския съюз и аз изобщо не изключвам да има някое, при което просто на България се поставят допълнителни условия и от нея се изискват промени, за които никой не е повдигал въпрос досега“, каза той.
Стив Ханке предупреди, че не трябва да се допуска промяна на валутния курс на България и повтори тезата си, че не подкрепя идеята България да въведе еврото.
Според него няма необходимост от замяната на лева при фиксиран курс с еврото, тъй като чрез борда страната ни практически се ползва от позитивите на еврозоната.
Председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова бе потърсена за коментар на притесненията, изказани от проф. Стив Ханке за евентуално “тайно споразумение”. Чрез пресцентъра на ГЕРБ тя отклони поканата за отговор с аргумента, че тя като законодател не е в позиция да прави подобни коментари.
Миналата седмица ангажимент за запазването на настоящия валутен курс бе поет от гуверньора на БНБ Димитър Радев и финансовият министър Владислав Горанов. Законодателната промяна, потвърдена тази седмица от пленарната зала, е от технически характер, заявиха и двамата финансисти многократно.
Западноевропейските експерти също са напълно убедени, че курсът на българския лев към еврото няма да бъде променен с влизането ни във валутния съюз.
Стив Ханке няма притеснения за курса, но е против приемането на еврото от България. Той остро критикува събуждането на страхове от промяна на валутния курс.
„Бих искал да направя две основни бележки за Европейския съюз и за валутния борд преди да отговоря на въпроса. Първата е за ЕС, който за мен е просто гигантска машина за преразпределяне на пари. Бюрократите правят много пари от това и затова говорят на висок глас колко важен е Европейският съюз, а в същото време - просто пълнят джобовете си. Погледнете ги - всичките бързат да отидат в Брюксел, за да донатъпчат джобовете си.
„Втората бележка е свързана с валутния борд и лева, обвързан с еврото. Това го прави "клонинг на еврото", практически двете валути са едно и също. България вече е част от унифицираната еврова система, от еврозоната. Единствената разлика е, че България има свои собствени резерви и своя собствена политика“.
Според проф. Ханке „няма никакъв смисъл от ERM II или т.нар. чакалня, която Европейският съюз създаде за страните, които не са въведи еврото, но имат валутен борд“.
„За да ви демонстрирам колко абсурдно действа Европейският съюз по тази тема, ще дам примера с Черна Гора. През 1999 година аз бях част от екипа на високо равнище, който работи по смяната на югославския динар. Тогава просто го заменихме с германската марка, а когато еврото бе създадено, Черна Гора започна да използва него, защото вече германската марка не съществува. Какво - искате да ми кажете, че Черна гора трябва да основе своя собствена централна банка и да емитира черногорска валута, за да влезе в Европейския съюз и чакалнята за еврозоната. Това може само бюрократ да го измисли. Абсурдно е, те вече работят с евро“.
- Само че в България случаят е съвсем различен. Сега страната ни е на прага на чакалнята за еврозоната. Основателни ли са опасенията, че валутният ни курс може да бъде променен при влизането в еврозоната, провокирани от законовите изменения, предложени от Менда Стоянова?
- Изменението е напълно ненужно, много опасно и точно срещу общественото мнение в България. Номер едно - изменението е напълно излишно, защото имаме примера на Естония през 2010 година, която просто влезе в ERM II - без промени, без никакви опасения или проблеми. След това Литва - аз бях човекът, който създаде валутния им борд. Те също се присъединиха към чакалнята и след това въведоха еврото без абсолютно никакъв проблем през 2015 година.
Стоянова и останалите се втурнаха в нещо, което напълно не разбират финансовите и икономически аргументи, които стоят зад борда. Явно не осъзнават колко е опасно да си играят с валутния курс и изобщо да повдигат този въпрос. Най-добрият пример за това е Аржентина, чиято система наподобяваше валутния борд. Не беше съвсем като него, но песото бе обвързано с долара. След това решиха, както пише в изменението "Стоянова", да позволят изменение на валутния курс. Това се случи през март 2001. До края на годината се стигна до „песо хаос“.
Аржентина изпадна в неплатежоспособност заради дълга си, настъпи политически хаос. Имаха четири или пет президенти за девет месеца, настъпи пълна катастрофа. Ето защо казвам, че това изменение е много опасно. В случая на България дори само да се говори за него заради общественото мнение в страната. Естествено, то е в подкрепа на валутния борд и валутната независимост. Затова има шест причини.
Причина номер едно - хората помнят, че една от 59-те най-тежки случаи на хиперинфлация беше в България. Говорим за 242 % хиперинфлация през февруари 1997 година. Юли същата година обявихме валутния борд. Тогава президент беше Петър Стоянов, а аз направих дизайна на борда. Само за една година годишната инфлация се сви до 13 %. Българите знаят: "Валутният борд работи и убива хиперинфлацията".
Причина номер две - валутният борд помогна да България да оцелее при много външни кризи. Говорим за кризата на рублата през 1998 година, след това гръцката дългова криза - 2010. Изобщо да не говорим за голямата депресия през 2009 година.
След това се пренасяме през 2014 година, когато фалира Корпоративна търговска банка. Валутният борд и Управление "Емисионно" в БНБ се справиха страхотно. Честно казано, това беше единствената причина системата да удържи на кризата и хората го знаят. Също така бих добавил четвъртата причина за високата подкрепа към валутния борд, а именно - фискалната дисциплина. Правителството не може да отиде в БНБ и просто да заеме пари от там, защото има борд. В резултат на това България е фискална звезда сред страните - членки на Европейския съюз.
- Но това е и заради правителството.... Все пак страната ни се подготвя за членство във валутния механизъм, а и стабилността на финансовата система е приоритет номер едно винаги или поне такива са заявките.
- Валутният борд облича българските политици в "палто по размените им" и ги дисциплинира. Петото нещо е геополитическият фактор. Президентът Стоянов веднъж ми каза в личен разговор, когато България се присъедини към НАТО и Европейския съюз съответно през 2004 и 2007 година, че ако страната не е имала стабилността на борда, никога не би постигнала подобен успех с присъединяването си.
И шесто - валутният борд е най-добрата посткомунистическа институция в България. Практически това е единствената институция, с която България може да се гордее. Работи перфектно и ви пази от всички бури, които са връхлитали страната до момента.
- Проф. Ханке, в България никой не оспорва постиженията на валутния борд, които описахте до момента. Не един и двама експерти обаче обръщат внимание, че ние не можем да го запазим до края на света и естественият изход от него е въвеждането на еврото. Чуват се и гласове, че дори без присъединяването към еврото, валутният борд вече е изчерпал функциите си.
- Бих казал категорично, че тези икономисти са глупави и не разбират нищо от стабилност. Важността на стабилността е изключителна, особено за държави като България, която е изложена на толкова много външни рискове. Изобщо не бих се занимавал с такива икономисти, които са бюрократично мислещи и глупави. Те не знаят нищо.
- Работили сте и с литовците. Посъветвахте ли ги да не влизат в еврозоната?
- Да.
- Но те не ви послушаха. Сега обаче ги давате като пример за плавен преход.
- Ситуацията в балтийските държави е по-различна от тази в Източна Европа. Основният въпрос при тях е да се отдалечат максимално от руското влияние. В България страхът от него не е чак толкова голям. Проблемът е по-сложен, отколкото в българския случай.
- В интервю за „Събота 150“ един от най-големите икономисти на нашето време Кенет Рогоф заяви, че еврото е „най-голямата грешка в академичната история“. Споделяте ли това мнение?
- Начинът, по който Европейският съюз е организиран, е голяма грешка, както вече подчертах. Дали говорим за „най-голямата грешка“ или „голяма грешка“, с Рогоф сме на едно мнение за еврото.
- Дадохте Аржентина за пример. Как виждате решението за нея сега? Нужна ли е нова програма на Международния валутен фонд?
- Първо трябва да кажа, че Международният валутен фонд постигна единствено провал на своите програми. Причината за всички провали е, че те никога на създадоха истински валутен борд. Вече ситуацията е толкова лоша, че има само едно решение - доларизация. Това е и нещото, което хората искат. Те искат да се отърват от песото за винаги. Всеки път, когато могат да заменят местната валута с долар, те го правят. Това трябва да се случи и на ниво държава. Раковото образувание в Аржентина е песото и централната им банка. Просто трябва да бъдат премахнати.
- Това ли е решението, което предлагате и за Иран. Като че ли напоследък натам е насочен интересът Ви, а и написахте книга по темата?
- Иран трябва да въведе валутен борд, но „котвата“ за валутата трябва да бъде златото. Принципно, доларът и еврото също са добри варианти, но проблемът там е политически. Въпросът е много чувствителен, защото доларът и еврото са емитирани от банки, зад които стоят определена нация и обединение от нации. Златото не е емитирано от конкретен суверен.
По този начин иранският риал ще се превърне в „клонинг на златото“ и ако човек не иска своите риали, ще може директно да ги обмени със злато. Скоро написах книга за Турция и препоръката ми към тях е същата. Познавам добре ситуацията в Русия и смятам, че и за Москва това би било много добро решение.
Интервюто с проф. Стив Ханке може да чуете от звуковия файл.
