Националният музикален театър „Стефан Македонски“ представи най-новата си продукция – на мюзикъла „Цигулар на покрива“ на Джери Бок, постановка на сръбския театрален режисьор Небойша Брадич. Премиерата се очакваше с голям интерес, защото преди години „Цигулар на покрива“ е бил един от най-силните спектакли на Музикалния театър, който се помни от публиката. Веднага признавам, че аз не съм гледала тази постановка на акад.Пламен Карталов и не мога да направя съпоставка, а ще говоря само за новата продукция. С нея Музикалният театър първо – продължава политиката да кани най-добрите български и чуждестранни режисьори за своите постановки на мюзикъли, и второ – доказва, че е най-силният театър в този жанр, който с постоянния си изпълнителски състав плюс избраните чрез кастинг млади артисти притежава и развива три поколения ярки актьори певци.
Гледахме съвременен музикално-театрален спектакъл в най-добрия смисъл на думата. Небойша Брадич изгражда динамично действие, което привлича и задържа вниманието на зрителя от началото до края. Най-напред го спечелва със свежия хумор, поднесен с добър вкус без изкушение за дебелашки шеги, а след това се гмурва в драматизма и трагизма на тази пиеса, като през цялото време извежда успешно важните послания. Гледах спектакъла заедно със семейството си и затова мога да кажа, че го прави успешно и за жените, и за мъжете, и за различните поколения в публиката. А това са вечни общочовешки послания, свързани с вярата, морала, любовта…, а и такива, които за съжаление звучат актуално и днес като това какво е да си враг, да ти отнемат родната къща, да се превърнеш в бежанец. Кой знае, това може да отключи състраданието в някое по-закоравяло сърце и със сигурност изпълва с обич по-топлото.
На срещата с журналистите в навечерието на премиерата артистите споделиха, че са имали много добър репетиционен процес с именития сръбски театрален режисьор Небойша Брадич – много добър и като професионализъм, и като стил на работа. И наистина той е постигнал най-доброто в работата с тях! В главната роля на млекаря Тевие беше Христо Сарафов – един от гигантите комици в театъра, който не само под светлините на прожекторите във вечерта на спектакъла, но дори и в ежедневието, от изказването си на пресконференцията направи скеч.
Христо Сарафов беше завладяващ в ролята на Тевие в първия спектакъл, а сигурна съм, че и Тевие на Алексавдър Мутафчийски е бил завладяващ. Много силни образи изградиха и Калина Ангелова като съпругата на Тевие Голда, и Людмила Козарева като сватовницата Йенте, и Светлана Иванова в ролята на покойната баба Цейтъл, и Богомил Спиров като Саша, и Румен Григоров като Равина. Това са опитните артисти на Музикалния театър, но още от триото на дъщерите бях очарована и от младите артисти. Браво на Илона Иванова, Исидора Молес и Елица Красимирова в ролите на Цейтъл, Ходъл и Хава. Чудесна изява и на Денко Проданов като Перчик и Лъчезар Лазаров като месаря Лазар Волф. Владимир Грудков не беше толкова добър в ролята на шивача Мотъл, но като цяло гледахме един силен музикално-театрален спектакъл, воден умело от маестро Юли Дамянов и с добро представяне на хора, оркестъра и балета на НМТ „Стефан Македонски“.
Режисьорът Небойша Брадич с лекота преобразяваше сценичното пространство в различни картини в един или два плана, но винаги го изпълваше интензивно с действие. Заедно с опитния сценограф Миодраг Табачки, който отдавна е извоювал голям авторитет у нас от съвместните си проекти с акад.Пламен Карталов, с младата художничка на костюмите Исидора Молес и с хореографката Анна Пампулова бяха постигнали едно цялостно издържано решение. Изобщо този спектакъл не трябва да се пропуска – ще ви откъсне от грижите, ще ви разсмее, леко ще ви натъжи, но най-вече ще ви направи щастливи от срещата с изкуството. Неслучайно публиката на премиерния спектакъл почти веднага скочи да аплодира на крака на финала и скандира дълго!
