От бивш политик до бизнесмен, който се занимава със социални предприятия. Главен герой в "Нашият ден" е Гроздан Караджов.
"Мисля, че всеки български гражданин малко или много е изкушен от политиката, дори когато вербално го отрича и казва "Това е мръсна работа..." Всеки се интересува се от въпросите на управлението, следи новините. Това е участие в политиката – да имаш мнение, да си информиран. Аз самият се интересувам от политика. Доста често имам остро мнение срещу управляващите – допускат се грешки – особено в социалната сфера, в здравеопазването, в образованието. 1-2 пъти месечно пиша текстове по такива актуални въпроси на фейсбук страницата ми. И за мен е учудващо – но много разумни хора я четат. Хора, които искат нещата у нас да се подобряват не просто в грубия смисъл – да ни върви икономиката по-добре, а и във фините настройки – да сме по-чувствителни към хората с проблеми, към хората с увреждания, към децата, които не са толкова успешни в училище, към малкия човек, за който достъпът до здравеопазване е проблематичен..."
Разпад на държавността?!
"Държавността е по-сложно понятие. Примерно в икономически аспект нямаме разпад на държавността, а движение нагоре. Но има много мощна консолидация на репресивната власт в страната. Т.е. прекалено е засилена тоягата. От тази гледна точка по-скоро се демонстрират работещи институции, отколкото да ги има. Институциите, дори министерствата не работят помежду си ефективно. Всяко министерство си е отделно феодално владение в рамките на пирамидална йерархия. Ако две или три министерства, а, не дай си Боже, и общинска администрация се включи, се налагат извънредни гигантски усилия. А проблемите на гражданите са точно такива."
Развитие на социални предприятия у нас
Фондация "Светът на Мария" и Кухня "Надежда" нашумяха в публичното пространство с това, че дават възможност в кухнята да работят хора с интелектуални затруднения.
"Когато ние, които не страдаме от такива проблеми, се научим да бъдем толерантни и че граждански дължим някаква помощ към хората, които са натоварени от съдбата с голяма тежест – интелектуалните затруднения. До преди 20 години те пребиваваха в къщите си, връзвайки и своите родители да се грижат за тях. Това се криеше от обществото. Моята сестра е с интелектуално затруднение. И когато видях съвременните начини да се работи с такива хора, си казах, че това трябва да се случи и в България. И то първо трябва да се случи в нас, останалите, да ги приемем каквито са, и да разберем, че хората с интелектуални затруднения имат потенциал и да се съсредоточим върху този потенциал."
Още подробности за тази инициатива можете да чуете в звуковия файл.
