Eмисия новини
от 19.00 часа
Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Троянски кон ли са обещаните от САЩ $1 млрд. инвестиции в „Три морета“

Държавният секретар на САЩ Майк Помпейо на Мюнхенската конференция по сигурността.
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Съединените щати обещаха да инвестират 1 милиард долара в проекти по инициативата „Три морета“, която обхваща 12 държави от Централна и Източна Европа. Анонсът бе направен от държавния секретар Майк Помпейо по време на Мюнхенската конференция за сигурност.

Предложението за „пари от приятел“ идва в момент, когато Европейският съюз е силно разделен заради следващия 7-годишен общ бюджет на 27-те страни - членки. Винаги, когато Вашингтон предлага помощ, има уловка - геополитически последици, чиято цена надхвърля в пъти предложената сума, категорични са повечето анализатори.

Държавите от Централна и Източна Европа отдавна са „бойно поле“ на геополитически и икономически интереси. Военната метафора не е случайна - говорим не просто за много пари, а и за сигурност и за влияние.

В интервю за „Събота 150“ Джонатан Кац, експерт от германския фонд „Маршал“ във Вашингтон и бивш служител на Американската агенция за международно развитие, насочи вниманието към два аспекта на предложението за американска инвестиция от един милиард долара в енергийна инфраструктура в държавите от инициативата „Три морета“

„Очевидно е, че инициативата „Три морета“, която Съединените щати подкрепят, цели да се справи с някои инфраструктурни и енергийни предизвикателства, пред които този регион е изправен. Това са партньорски държави на Вашингтон в Централна и Източна Европа, които все още са много зависими от Русия в енергиен план. Ето защо Съединените щати чрез тази допълнителна финансова помощ се надяват да допринесат чрез инфраструктурни и енергийни проекти за повишаване на сигурността. Говорим за икономическата и енергийната сигурност на партньорите им“, каза Кац.

Като част от Американската агенция за международно развитие Кац отговаря за страните от Централна и Източна Европа, Украйна и Молдова. Последните две не са част от регионалната инициатива "Три морета", която обединява единствено държави от Европейския съюз, разположени между Адриатическо, Балтийско и Черно море.

Но има геополитически поглед отвъд тези морски граници, категоричен е Петър Куречич - хърватски изследовател на международните отношения.

„Първо, изглежда като огромна сума пари, но ако я разделите на целия регион - 12 държави, а може би и повече, когато се присъединят страните от Западните Балкани, това изобщо не е толкова голяма инвестиция. Второто нещо е - къде ще бъде инвестицията, с какви мотиви? Ясно е, че Съединените щати имат геополитически мотив, за да развиват енергийна инфраструктура, за да продават собствения си газ на държавите от този регион. Те, разбира се, в момента са зависими основно от руските доставки на газ“, смята Куречич.

„Един милиард долара не са голяма сума пари. Разбира се, кой не би искал да има този милиард. От друга страна, когато говорим за бизнеса с петрол и природен газ ние трябва да отбележим, че тази сума изобщо не е голяма поне за Централна и Източна Европа. Например една от големите полски компании в сектора има приходи от 30 милиарда долара. В Източна Европа има и по-големи компании“, допълни полският журналист Бартош Бекер, чийто анализи обхващат основно международните отношения през погледа на про-американски настроената Варшава.

„Нищо не е безплатно, ние трябва да помним, че американците са преди всичко бизнесмени. Те не ни правят коледен подарък, а искат да инвестират в нашия регион, защото искат да продават тук своята петролна и газова продукция“.

„Това е някакъв вид състезание и то не само между Съединените щати и Китай. Разбира се, Китай е много важен, особено с неговата инициатива „Един пояс, един път“. Но тук говорим и за надпревара между Съединените щати и Русия, защото именно Русия е най-големият вносител на енергийни суровини - петрол и газ, в тази част на Европа“, посочи още Бекер.

Разделителните линии в Европа

Нека опитаме да начертаем разделителните линии - от една страна, на богатата Европа ѝ е омръзнало „да храни“ бедните братя от бившия съветски лагер, но от друга - се нуждае от тях. Затова често от Берлин идват позитивни сигнали за една или друга инициатива, свързана с приобщаването на страните, които вече членуват в Европейския съюз и тези, които още са отвъд пределите му, допълни от своя страна хърватският изследовател от името на последната страна, прекрачила вратата на Обединена Европа.

„Някои играчи се смениха през последния век, но геополитическите реалности останаха същите. Винаги ще имаме силна Русия на изток, Германия - в Централна Европа. Останалите малки държави понякога чувстват заплашени за сигурността си, а това са всички останали държави от региона, с изключение на Полша и Румъния. Поради тази причина те търсят пазач в лицето на Съединените щати, най-малкото заради общото си членство в НАТО“, каза Петар Куречич. И добави: 

„И Съединените щати използват тази възможност, за да затвърдят позицията си като силен фактор в Европейския съюз чрез влиянието си в тези страни. Основният интерес на Вашингтон е в сфери като сигурността и дори иска да бъде считан като единствен неин гарант в тези държави, позовавайки се на партньорството вътре в НАТО“.

Русия и Китай 

Така стигаме до други големи играчи - Русия и Китай. За страните от Централна и Източна Европа Пекин предлага невероятни възможности, но и съмнително изпълнение, в много случаи - категорично противоречащо на европейските правила. И все пак - Пътят на коприната си струва да се извърви, ако следваме примера на „големите братя“ от Запада, смятат анализаторите, но признават, че китайските инвестиции са проводник на политическите интереси на Пекин.

„Ако погледнем размера на финансирането, което например Китай има чрез множество инфраструктурни проекти в тези държави, ще видим, че американската сума е „джудже“. Китайското финансиране е в пъти повече от американското. Трудно е да се види как тази сума незабавно ще окаже влияние върху преодоляването на притесненията, които будят китайските инвестиции и начина, по който те се случват“, коментира Джонатан Кац и обърна поглед към Русия.

За много хора от страните от Източна Европа, тази страна се свързва със съветското минало и самото й споменаване носи негативни емоции, които често могат да бъдат описани като „страх“. Бизнесът обаче е за смелите.

Къде е балансът - според Бартош Бекер:

„От друга страна, трябва да отчетем, че цените на американските газ и петрол са много по-високи от суровините, предлагани от източните ни партньори. Затова трябва да разглеждаме американското предложение повече от геополитическа и стратегическа перспектива. За полските политици е много важно да диверсифицират източниците, за да не сме зависими само от един партньор - т.е. от Русия. Търсим партньорства и отвъд Океана, заради което това американско предложение е много добре посрещнато във Варшава“.

Американски „троянски кон“?

Възможно ли е Съединените щати да искат да превърнат държавите от инициативата „Три морета“ в Троянски кон за Европа, а обещаният един милиард просто да е аванс за предстояща „голяма поръчка“?

„Разбира се, американците биха искали да видят Европа разделена. Възможно е да разглеждат инициативата „Три морета“ като възможност да превърнат региона ни в Троянски кон за Европейския съюз, но в крайна сметка най-вероятно ще останат разочаровани. Тази инициатива е много повече от това да получим пари. Идеята на „Три морета“ е не да разделя Европа, а точно обратно - да ни направи по-силни“, категоричен е полският журналист.

Но от Загреб заключението е друго.

„Зависи от конкретната американска администрация. Президентите - демократи обикновено не възпрепятстват европейската интеграция, докато президентите - републиканци се опитват да отслабят Европейския съюз“, каза Петар Куречич. 

Чрез тактиката „разделяй и владей“?

„Не мисля, че задължително трябва да мислим за тактиката „разделяй и владей“, когато говорим за американските инвестиции в инициативата „Три морета“. Тя има много силна подкрепа от Европейския съюз и от индивидуални негови членове. Целта на тази инициатива е да премахне разделителните линии между Изтока и Запада в Европейския съюз и да направят икономиките на държавите по-силни. Всъщност, мисля, че Съединените щати не правят достатъчно по този въпрос и особено администрацията на президента Тръмп не инвестира достатъчно усилия в налагането на демократичните ценности в някои държави в Централна и Източна Европа“, посочи Джонатан Кац.

Само че Съединените щати предлагат енергийна инфраструктура, за да продават собствения си шистов газ - замърсяващ околната среда и придобит по начин, който е отречен в по-голямата част от Европа.

Бизнес, но и партньорство

„Ако приоритетът е да се развиват възобновяеми енергийни източници и Европейският съюз се опитва да даде тласък на зелената сделка прозрачно и откровено, тогава инвестициите в газова инфраструктура не могат също да бъдат приоритет. Разбира се, ако искаме да намалим зависимостта от Русия, имаме нужда от такава инфраструктура. Въпросът е, че Европейският съюз би трябвало да строи инфраструктура, за да свърже страните - членки помежду си, а не да се фокусира върху съоръжения за втечнен газ. По този начин просто се прави промяна на доставчика, който в момента е Русия и вида на природния газ с американско течно синьо гориво, но се губи „зеленото“ измерение на проблема, защото това не подпомага климатичната политика. В крайна сметка гори газ“, смята Петар Куречич.

И тук въпросът вече не стои само до бизнес, а и до честност и партньорство, опонира Кац.

„Бих искал да видя Съединените щати не просто да поемат ангажимент да подкрепят инфраструктурата в тези държави, но и върховенството на закона и демокрацията. Пазарът в тези държави трябва да е демократичен, прозрачен и арена на честна конкуренция. За мен това е императивно, но погледнете Унгария и как нейната икономика е окупирана от Виктор Орбан. Това означава да се дават пари в ръцете на хора, които превръщат държавите си в тоталитарни, вместо да се осигурява ресурс за страни, в които има върховенство на закона,  свободни медии и демократично управление“. 

Унгария е част от инициативата „Три морета“.

„Мисля, че в този аспект може да видим много голяма разлика между Брюксел и Вашингтон. От една страна имаме Съединените щати, които са готови да разпънат червен килим пред хора като Виктор Орбан и от друга - Европейският съюз, която се опитва да променят поведението на онези, които не спазват задължението си за осигуряване на върховенство на закона. Именно затова казвам, че Съединените щати не действат в правилната посока за утвърждаването на ценностите в страните от Централна и Източна Европа и Европа като цяло, тъй като говорим за трансатлантическо партньорство. За мен това е слабост в американския подход, каквато не виждахме в миналото“, коментира Кац.

Според него не е изключено американският интерес към инициативата „Три морета“ да надхвърля формалните ѝ територии, а да бъде с хоризонт засилване на влиянието в Украйна, Молдова и Грузия, например.

И още нещо - засега говорим за един милиард долара, но не знаем кога и къде ще бъдат инвестирани, както и дали ще последва ново финансиране.

Целия анализ може на чуете от звуковия файл.

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
Още от

Най-четени