Eмисия новини
от часа
Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Горанов: Промените в бюджета имат предвид най-негативния сценарий

| обновено на 31.03.20 в 12:02
Финансовият министър Владислав Горанов
Снимка: БТА

Финансовият министър Владислав Горанов заяви днес, че в приетия снощи от правителството проект за промени в закона за бюджета, е приложен най-негативният сценарий за развитие на ситуацията с коронавируса.  Той каза, че няма да има увеличаване на данъците заради кризата с Covid-19, въпреки че ще се наложи увеличаване на дълга и дефицита. 

В Министерския съвет Горанов представи приетата късно снощи от правителството актуализация на бюджета, в която се залага таван на новия дълг от 10 милиарда лева при два милиарда и 200 милиона лева в настоящите текстове. Очаква се дефицитът в хазната да бъде три милиарда и 500 милиона лева, което прави 2,9 на сто от брутния вътрешен продукт.

„Три сценария сме разработили, като в прогнозата, която предложихме вчера на правителството, разглеждаме най-негативния от тях, с оглед да сме максимално подготвени с фискални буфери, за да запазим функционирането на всички системи на държавата до края на годината“, каза той.

Най-негативният сценарий, който разглеждаме, е спад на икономиката с 3%, посочи той. Прогнозите за безработицата са увеличение с два процентни пункта. Възстановяването на заетостта очакваме да започне в края на 2020 и да продължи и през 2021 г.

Има и други сценарии, които са по-положителни. Единият разглежда запазване на растежа през 2020 г. до 0,7%, но със свиване от предварителните разчети. Другият говори за нулев растеж на икономиката, каза министърът.

„Аз съм приложил адаптиране на приходната част към очакванията за спад от 3%, за да сме максимално подготвени с буфери през следващите месеци“, каза Горанов. А на въпрос дали влизаме в рецесия, каза:

„Очакванията са, че растежът няма да бъде такъв, какъвто се очаква... В момента не може да отчетем това (рецесия), но основните фактори на икономическия растеж - инвестиции и потребление, са поставени пред изпитание“.

Горанов обясни основните промени за фискална рамка, наложили се заради пандемията от коронавируса.

„Намаление на приходите с 2,44 млрд. лева и увеличение на разходите с 1,07 млрд. лева, Като 70 милиона от разходите са за допълнителни лихвени разходи, свързани с увеличението на лимита по държавния дълг (до 10 милиарда лева), и 1 млрд. лева допълнителен трансфер от държавния бюджет в бюджета на държавното обществено осигуряване за финансиране на фонд „Безработица“, за да може да посрещне допълнителните разходи, свързани с мерките за подкрепа на  заетостта.

Предложили сме и увеличение в лимита на държавния дълг до 10 млрд. лева, за да осигурим финансиране на дефицита, който се очаква да достигне 3,5 млрд. лева или близо 3% от БВП. Ако към този дефицит добавим 700-те милиона за операции по финансирането, свързани с капитализирането на Българската банка за развитие, тогава се очертава необходимост от осигуряване на допълнително финансиране по линия на дълговото финансиране в размер на 4,2 милиарда над предварителните разчети в годишния закон за бюджета.

Затова и за да осигурим допълнителни финансови буфери, ако този сценарий се окаже недостатъчно консервативен, предлагаме увеличение на лимита на новия държавен дълг от сегашните 2,2 млрд. лева до 10 млрд. лева – т.е. 7,8 млрд. лева нов потенциален дълг“, каза Горанов.

Ако се стигне до поемането и харченето на цялата сума от 10 милиарда лева, това ще наложи нова актуализация на бюджета през септември и ръст на дефицита от порядъка на 6-7% от брутния вътрешен продукт.

„В момента не говорим за такъв сценарий. И, разбира се, този дълг се обслужва от текущото превишение на приходите над разходите във всеки един следващ бюджет. Т.е. на въпроса: Откъде ще се връща дълга? - от бюджета, на въпроса: Ще се вдигат ли данъците“ – не“, каза Горанов.

И обясни, че за новия потенциален дълг от 7,8 млрд. лева на първия етап ще бъде необходимо да се търси от пазара (вътрешен и евентуално външен) споменатите 4,2 млрд. лева, включващи и операциите по финансиране, свързани с капитализирането на ББР, а останалата част от лимита ще бъде активирана само в случай, че се налагат след кризата или в следващите месеци в хода на 2020 г. осигуряване на допълнително ликвидно финансиране за консолидираната фискална програма.

„Тези мерки имат една единствена цел – да гарантират, че държавата има достатъчно ликвидност и възможности да поддържа основните си функции и да финансира до края на годината както системата за социална сигурност, системата на здравеопазването и общо системата на сигурност, която включва МВР, Министерството на отбраната… и всички функции, които са ни вменени“. 

„Продължавам да смятам, че консервативно планиране и добрата фискална политика в последните години дават възможности... Но съм длъжен да предложа и сценарий ако нещата отидат в по-негативна посока. Защото ако се окажем в ситуация, в която трябва допълнително да се реагира, трябва да имаме готовност по линия на фискалните буфери и по линия на финансиране на системите. Затова предлагаме днес на НС тези изменения“, обясни Горанов.

Той изрази надежда, че парламентът ще приеме актуализирания бюджет за 2020 г. до края на седмицата.

От Народното събрание съобщиха, че ако днес законопроектът за изменение на бюджета бъде внесен, той ще бъде гледан утре в комисията по бюджет и финанси, а в четвъртък се предвижда да бъде обсъден в пленарна зала.

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
Още от