Финансовият министър Владислав Горанов заяви днес, че в приетия снощи от правителството проект за промени в закона за бюджета, е приложен най-негативният сценарий за развитие на ситуацията с коронавируса. Той каза, че няма да има увеличаване на данъците заради кризата с Covid-19, въпреки че ще се наложи увеличаване на дълга и дефицита.
В Министерския съвет Горанов представи приетата късно снощи от правителството актуализация на бюджета, в която се залага таван на новия дълг от 10 милиарда лева при два милиарда и 200 милиона лева в настоящите текстове. Очаква се дефицитът в хазната да бъде три милиарда и 500 милиона лева, което прави 2,9 на сто от брутния вътрешен продукт.
„Три сценария сме разработили, като в прогнозата, която предложихме вчера на правителството, разглеждаме най-негативния от тях, с оглед да сме максимално подготвени с фискални буфери, за да запазим функционирането на всички системи на държавата до края на годината“, каза той.
Най-негативният сценарий, който разглеждаме, е спад на икономиката с 3%, посочи той. Прогнозите за безработицата са увеличение с два процентни пункта. Възстановяването на заетостта очакваме да започне в края на 2020 и да продължи и през 2021 г.
Има и други сценарии, които са по-положителни. Единият разглежда запазване на растежа през 2020 г. до 0,7%, но със свиване от предварителните разчети. Другият говори за нулев растеж на икономиката, каза министърът.
„Аз съм приложил адаптиране на приходната част към очакванията за спад от 3%, за да сме максимално подготвени с буфери през следващите месеци“, каза Горанов. А на въпрос дали влизаме в рецесия, каза:
„Очакванията са, че растежът няма да бъде такъв, какъвто се очаква... В момента не може да отчетем това (рецесия), но основните фактори на икономическия растеж - инвестиции и потребление, са поставени пред изпитание“.
Горанов обясни основните промени за фискална рамка, наложили се заради пандемията от коронавируса.
„Намаление на приходите с 2,44 млрд. лева и увеличение на разходите с 1,07 млрд. лева, Като 70 милиона от разходите са за допълнителни лихвени разходи, свързани с увеличението на лимита по държавния дълг (до 10 милиарда лева), и 1 млрд. лева допълнителен трансфер от държавния бюджет в бюджета на държавното обществено осигуряване за финансиране на фонд „Безработица“, за да може да посрещне допълнителните разходи, свързани с мерките за подкрепа на заетостта.
Предложили сме и увеличение в лимита на държавния дълг до 10 млрд. лева, за да осигурим финансиране на дефицита, който се очаква да достигне 3,5 млрд. лева или близо 3% от БВП. Ако към този дефицит добавим 700-те милиона за операции по финансирането, свързани с капитализирането на Българската банка за развитие, тогава се очертава необходимост от осигуряване на допълнително финансиране по линия на дълговото финансиране в размер на 4,2 милиарда над предварителните разчети в годишния закон за бюджета.
Затова и за да осигурим допълнителни финансови буфери, ако този сценарий се окаже недостатъчно консервативен, предлагаме увеличение на лимита на новия държавен дълг от сегашните 2,2 млрд. лева до 10 млрд. лева – т.е. 7,8 млрд. лева нов потенциален дълг“, каза Горанов.
Ако се стигне до поемането и харченето на цялата сума от 10 милиарда лева, това ще наложи нова актуализация на бюджета през септември и ръст на дефицита от порядъка на 6-7% от брутния вътрешен продукт.
„В момента не говорим за такъв сценарий. И, разбира се, този дълг се обслужва от текущото превишение на приходите над разходите във всеки един следващ бюджет. Т.е. на въпроса: Откъде ще се връща дълга? - от бюджета, на въпроса: Ще се вдигат ли данъците“ – не“, каза Горанов.
И обясни, че за новия потенциален дълг от 7,8 млрд. лева на първия етап ще бъде необходимо да се търси от пазара (вътрешен и евентуално външен) споменатите 4,2 млрд. лева, включващи и операциите по финансиране, свързани с капитализирането на ББР, а останалата част от лимита ще бъде активирана само в случай, че се налагат след кризата или в следващите месеци в хода на 2020 г. осигуряване на допълнително ликвидно финансиране за консолидираната фискална програма.
„Тези мерки имат една единствена цел – да гарантират, че държавата има достатъчно ликвидност и възможности да поддържа основните си функции и да финансира до края на годината както системата за социална сигурност, системата на здравеопазването и общо системата на сигурност, която включва МВР, Министерството на отбраната… и всички функции, които са ни вменени“.
„Продължавам да смятам, че консервативно планиране и добрата фискална политика в последните години дават възможности... Но съм длъжен да предложа и сценарий ако нещата отидат в по-негативна посока. Защото ако се окажем в ситуация, в която трябва допълнително да се реагира, трябва да имаме готовност по линия на фискалните буфери и по линия на финансиране на системите. Затова предлагаме днес на НС тези изменения“, обясни Горанов.
Той изрази надежда, че парламентът ще приеме актуализирания бюджет за 2020 г. до края на седмицата.
От Народното събрание съобщиха, че ако днес законопроектът за изменение на бюджета бъде внесен, той ще бъде гледан утре в комисията по бюджет и финанси, а в четвъртък се предвижда да бъде обсъден в пленарна зала.
Ресторантьорите и хотелиерите от Кюстендилско се включват активно в националния протест на бранша под наслов "Политици, не ни гасете лампите завинаги“, съобщават от Сдружението по туризъм в областния град. Предвидено е кюстендилските ресторантьори да се съберат на една от бензиностанциите край града и в протестно шествие да заминат за..
"Цялата вина не бива да се прехвърля собственика на дискотеката. За да работи той, някой му е подписал документите . Той работи от 12 години. Има верига на вината ." Това мнение изказа пред БНР Илия Стефановски от Радио "Кочани" дни след трагедията, довела до смъртта на 59 души и близо 200 ранени. По думите му, инцидентът с пожара е..
Преговорите не са крачка напред в установяването на мир, а са по-скоро установяване на диалог . Това заяви пред БНР доц. Искрен Иванов - политолог, международен анализатор и преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски", в коментар за разговора между президентите на САЩ и Русия - Доналд Тръмп и Владимир Путин...
Обединеният ресторантьорски бранш излиза на протест заради връщането на 20% ДДС. Предвиждат се блокади на пътища в цялата страна. Браншът остана най-дълго време с по-ниската ставка – 9% , въведена заради пандемията, в сравнение с всички останали, за които беше в сила по-нисък ДДС. Заведения затварят в знак на протест срещу връщането на..
Осемчасова национална стачка на железопътния транспорт ще се проведе в Италия. Организирана от различни профсъюзи в железопътния транспорт, стачката ще се проведе между 9 – 17 часа местно време, като засяга всички основни железопътни компании. На площад "Порта Пиа" в Рим ще се проведе протестен митинг. Поводът за недоволството на..
Протест ще има и довечера в столицата. Той е организиран от гражданската инициатива "Правосъдие за всеки" под надслов: "Вън Пеевски от властта" и е насочен срещу лидера на "ДПС-Ново начало" Делян Пеевски. Очаква се демонстрацията пред Съдебната палата по-късно да премине в шествие до Народното събрание. Един задържан в края на протеста на..
Продължават протестите на работещите в психиатричните болници из страната, които настояват за увеличаване на заплатите с 50%, както и промяна на условията и категорията им на труд. Работещите в Държавната психиатрична болница в село Карлуково излизат днес на протест от 13:30 ч. пред лечебното заведение с искания за увеличение на работните..
В България имаме лѝстова демокрация! Ако си близък на лидера - попадаш в листите на партията за изборите. Това мнение изказа пред БНР ПР експертът..
Това в Кочани беше убийство и трагедия. Както ни учеха през социализма, всички са виновни и това е точно. Виновни сме цялото общество. Но виновни са..
Протестите в Сърбия показват нов път на широка обществена солидарност, каквато не сме виждали . Има някакъв идеализъм, който е антикапиталистически и..
Ясно
Предимно облачно
Разкъсана облачност