Карантината се преживява по различен начин от всеки, каза за БНР Димитър Димитров, режисьор на филма, който поставя акцент върху вътрешното усещане на всеки човек, а не върху медицинския аспект на проблема.
"Този филм, трябва да започна по-отдалеч, той не беше замислен за карантина, но пасна добре. Нашият сценарист, който ни пише вече десети сценарий, той обикновено живее така изолиран дълги години. Става всяка сутрин със своите страхове, със своите паранои и по този начин пише", обясни Димитър Димитров в предаването "Хоризонт до обед".
Сценарият за филма "Карантина" е написан преди 10 години. Димитър Димитров решава да направи филма сега.
"Тук се получи моментът да направя филма точно сега, с това заглавие, но всъщност той е обмислен отдавна, преди тази карантина", допълни Димитров.
Филмът е черно-бял. "Навън обикаля една огромна акула, тя е символ на страха. Има едно птиченце - малко, бяло, което е символ на надеждата. Акулата хруска с челюсти пред него, иска да го изяде. Страхът иска да изяде надеждата. Разбира се всичко това са символи, нищо не е буквално", подчерта Димитър Димитров.
Същността на страха и изолацията е една и съща, смята творецът. "Паралелът е същностен - между това, което винаги се случва и това, което днес се случва".
Финалът на филма е безизходица, липса на информация и очакване.
Интервюто можете да чуете в звуковия файл.
