Законът за мерките при извънредно положение съдържа достатъчно инструменти за управление на кризата с коронавируса и не е необходимо да се обявява извънредно положение. Тази позиция изрази пред "Хоризонт" Стефан Попов, доктор по философия и социални науки в Нов български университет.
В предаването "Преди всички" той припомни, че има валидни и действащи закон за бедствията и национален план за действие при грипна пандемия, които обаче са в ролята на забравени документи.
В Конституцията извънредното положение е споменато 4 пъти и винаги в комбинацията „военно или друго извънредно положение“, по този начин извънредното положение се мисли по аналогия с военното положение, отбеляза Стефан Попов.
Той смята, че метафората „извънредно положение“ има много по-широк обхват от мерките, което отваря възможност за различни институции да се позовават на извънредното положение за провеждане на действия, без те непременно да следват пандемичните мерки, разписани в законодателството.
„Ето този диференциал, тази разлика е опасна в бъдеще“, заяви Попов.
„Сега ние в момента сме тревожни, не знаем какво ще се случи, нямаме ясна перспектива за излизане от тази ситуация. С прибягване до такива политически метафори като извънредно положение се създава един недобър прецедент във всякакво бъдеще, по всякакъв повод, който се стори на властта по-особен, да бъдат обявявани такива извънредни положения“, коментира Попов.
В бъдеще при бедствия би трябвало да се работи само със специфични закони, които да са рамкови и предварително подготвени, а в конкретната ситуация само да бъдат детайлизирани, заяви Стефан Попов.
„Защото в противен случай, ако утре ни нападнат орди от комари, пак може да обявим извънредно положение. Ако ни нападнат скакалци – пак извънредно положение. Ако ни нападне шап по кравите – пак извънредно положение. Тоест, веднъж въведено, и това е за мен притеснително, се поражда прецедент и оттам нататък възможност за традиция, да бъде установено като стандарт на поведение на властта. Това е изключително вредно. Всяка една власт би искала да оперира в режим на извънредно положение, тъй като това извънредно положение й развързва ръцете.“
Появяват се играчи във властта, институции и органи, които нямат конституционно изпълнителни правомощия – например главният прокурор, които също започват да се държат като изпълнителна власт, посочи още Стефан Попов, според когото главният прокурор "в момента се държи като министър.“
„България малко – и през Националния щаб, и през действията на изпълнителната власт се държи като реагираща на връхлетяло ни бедствие, което е така и в останалата част от света, но не толкова като управление на рискове. В България има закон за защита от бедствията отпреди 15 години, има национален план за действие при грипна пандемия, този национален план е валиден. Тези два документа стоят някъде като бюрократични писания и никой не се е сещал за тях. Те бяха достатъчни, ако бяха развивани през този период, и нямаше да се окажем някак си изненадани, шокирани и бързо, паникьосано да обявяваме извънредно положение, пък след това да се чудим как да го осмисляме през закон за мерките“, аргументира се Попов.
Законът за мерките е достатъчно изчерпателен и дава възможност ситуацията да се управлява ежедневно със заповеди на здравния министър, категоричен е Стефан Попов. „И тъй като няма предварителен план как да се действа в подобни ситуации, той може сутринта да издаде една заповед, следобед да я отмени – това вече видяхме, че става.“
Предстои от юни Европейската комисия да прави постоянна оценка на извънредните мерки, въведени по време на пандемията от Covid-19 в ЕС. Ще има и препоръки кои мерки могат да отпаднат. В някои от държавите се наблюдава прекалено накърняване на човешките права, отчитат от Брюксел. През септември ЕК планира да представи първите годишни доклади за върховенството на правото на държавите членки.
Цялото интервю със Стефан Попов слушайте в звуковия файл.
