Като от фестивал на сюрреализма прозвуча новината в началото на седмицата, че на петролния пазар купувачите получаваха пари за да купят от черното злато. Цената на американския лек суров петрол се срина за броени часове до равнища, невиждани през последните три десетилетия.
Това се случи, след като по-рано този месец основните страни производителки от групата ОПЕК+ се договориха драстично да намалят добивите си, но свиването им с близо една четвърт се оказа недостатъчно, за да компенсира спада на потреблението, предизвикан от пандемията Covid-19. Търговията с американския петрол е допълнително засегната заради информацията, че основните хранилища на суровината в САЩ са почти запълнени.
Сривът в цената на петрола пряко засяга и икономиката на друга световна сила - Русия, чийто бюджет се попълва почти наполовина от данъчните приходи от енергийните компании. В същото време заради пандемията Русия обяви април за неработен месец. И макар да разчита на значителен буфер от 700 милиарда долара валутен резерв, в Москва също расте безпокойството.
Кореспондентът на БНР в Москва Ангел Григоров разговаря по тези теми със Станислав Митрахович, водещ експерт на Фонда за национална енергийна сигурност и старши научен сътрудник във Финансовия университет при правителството на Русия.
- Какво означава за Русия продължаващото обезценяване на петрола от гледна точка на бюджетните приходи и на икономиката като цяло?
- 40% от руския бюджет се формира от преките данъчни постъпления от петролните и газовите компании. Петролните компании плащат не само преки данъци, но и данък печалба. Като цяло икономиката на Русия зависи от петрола, защото петролните компании купуват стоки и услуги в страната и създават работни места. Затова частичното намаляване на приходите от „черното злато“ отслабва и бюджета, и икономиката като цяло.
- С какви инструменти за противодействие разполага правителството?
- Руското правителство ще използва натрупаните резерви във Фонда за национално благосъстояние. Там има около 570 милиарда долара. Тези резерви ще се използват за поддържане на курса на рублата, защото без намеса на централната банка девалвацията ще продължи. Освен това Фондът за национално благосъстояние дава възможност да се компенсират загубите за бюджета от намаляването на цената на петрола и на данъците, които плащат петролните компании. При сегашната цена на руски сорт Юралс от около 10 долара за барел експортният данък се занулява, а данъкът върху добива на полезни изкопаеми се понижава до около един долар за барел.
- Бюджетът на Русия се формира при цена на петрола от 42 долара за барел. В момента тя е значително по-ниска. Колко дълго правителството ще може да компенсира загубите без да съкращава планираните бюджетни разходи?
- Руският министър на финансите Антон Силуанов каза, че при цена на петрола от 30 долара за барел сегашните бюджетни разходи могат да бъдат запазени в течение на осем или даже десет години. При цена от 10 долара за барел е ясно, че този период ще бъде далеч по-кратък - вероятно една или две години. Едва ли обаче цената от 10 долара за сорта Юралс по договорите с Европа ще се запази дълго. По-скоро ще се повиши с възстановяването на търсенето на петрол и петролни продукти, след като по света бъдат отменени ограниченията, свързани с коронавируса.
- Според някои икономисти одобрените от правителството антикризисни мерки на стойност 1,2% от БВП са крайно недостатъчни. Те дават примери с държави като САЩ, Канада , Япония, където този процент е много по-висок. Доколко основателни са критиките?
- Съединените щати, западноевропейските страни и Япония могат да си позволят да харчат повече от Русия. Те емитират световни резервни валути. Това се отнася за американския долар, за еврото и отчасти за японската йена. Тези валути дават възможност на правителствата на своите страни да вземат нови заеми и да ги харчат. Русия няма възможността да печата безкрайно количество долари. Ситуацията, при която едни страни могат да включват печатницата за пари, а други не, е несправедлива, но такива са днешните реалности. Затова руското правителство се страхува много повече да харчи тези пари отколкото правителствата на Съединените щати, Германия или Япония. Още повече че в Русия към кризата, свързана с коронавирусните ограничения се прибавя и кризата с основния руски експортен продукт - петрола.
- Независимо от подписването на споразумението за съкращаване на добивите в рамките на ОПЕК+ по-рано този месец, ценовата война в петролния сектор сякаш продължава с пълна сила.
- Ако световното потребление е намаляло с повече от 30 милиона барела дневно, то сделка за съкращаване на добивите с 10 милиона не решава нищо. Още повече че към сделката не се присъединиха страни като Съединените щати, Канада, Норвегия, Бразилия, Великобритания. Те обявиха, че също ще предприемат мерки за стабилизиране на пазара, но не влязоха в ОПЕК+. Тези страни не поеха конкретни ангажименти. Затова мисля, че ОПЕК+ не играе голяма роля. При тези условия продължава ценовата война на Саудитска Арабия с другите петролни производители и износители и особено с Русия. Саудитска Арабия продължава да предлага много големи намаления в Европа и Азия, т.е. на пазарите, на които и Русия активно изнася петрол.
- Според вас кой ще спечели войната?
- Носят се слухове, че Владимир Путин и престолонаследникът на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман са се скарали по време на предишните разговори по повод на ОПЕК+. Тогава уж принц Салман обещал да започне жестока ценова война, ако Русия не се съобрази с изискванията на Саудитска Арабия. Имам предвид преговорите още в началото на март. Не зная дали е имало скандал, както пише в западната преса, но със сигурност е налице конфронтация между Русия и Саудитска Арабия заради продажбите на един и същи пазари. Не мисля, че все пак Саудитска Арабия ще успее да изтласка Русия от пазарите в Европа и Азия, но и двете страни ще понесат големи щети.
- От една страна все по-често чуваме лозунги, че всички сме в една лодка, че трябва да се борим заедно с общия враг и т.н. От друга виждаме например как противопоставянето между Китай и Съединените щати се засилва, допълнено с взаимни обвинения за разпространението на инфекцията. Изгодно ли е това противопоставяне за Русия?
- Ако говорим за победа над коронавируса, ясно е, че това е обща задача за човечеството. Но общите кризи не отменят конфликтите и конкуренцията между различните играчи първо за активи, и второ за престиж. Русия се намира не само в ситуация на коронавирусна епидемия, но са ѝ наложени и санкции от страна на западните държави, и на първо място от страна на Съединените щати. Затова конфронтацията на Запада с Китай открива допълнителни възможности за Русия. Най-малкото заради тази конфронтация американците няма да могат да притискат едновременно Русия и Китай чрез засилване на санкциите. Те нямат достатъчно физически ресурси за целта. Не е възможно да накарат и Европа едновременно да втвърди санкциите срещу Русия и да въведе санкции срещу Китай. От тази гледна точка конфронтацията между САЩ и Китай обективно е изгодна за Русия.
Интервюто може да чуете от звуковия файл.
