Туризмът формира около 12% от брутния вътрешен продукт на Турция. През миналата година страната е била посетена от почти 52 млн. чужденци и това е донесло приходи от около 35 млрд. долара.
Отражението на пандемията върху заетите в туристическия бранш е осезаемо. Според представител на Прогресивния синдикат на работещите в туризма групата на безработните, в която влизат и заетите в сектора, наброява почти 1 милион души. Тук обаче не се отчитат работещите без договори.
Много от сезонните работници, които от години работят на едни и същи места за отдих, тази година не са били потърсени от работодателите си.
„От нашата фирма върнахме парите и отменихме резервациите на всички, които бяха запазили места до края на май, никой не остана потърпевш. В момента хората не са решили какво да правят, чудят се дали да сезонът ще започне или не, да отменят ли записванията си или не. Те имат право на отмяна или промяна до 72 часа преди датата, така че изчакват. Аз съм оптимист заради плановете за начало на летния туризъм“, разказва Хюлия Алтън от една от големите туристически агенции в Истанбул.
Йигит Улу, търговски мениджър на популярен и сред българските туристи хотел в Алания, допълва, че техният хотел е удължил сроковете за резервации по интернет. Подобни мерки са предприели и други хотелиери.
Турският министър на културата и туризма Мехмед Нури Ерсой обяви, че началото на вътрешния туризъм ще бъде в края на май след празника Рамазан Байрам, който тази година завършва на 26 май. Междувременно Турските авиолинии удължиха временното спиране на вътрешните и международните полети до 28 май заради пандемията.
„Хотелите ще започнат да отварят за почивки след Рамазан Байрама. Хотелите, в които няма достатъчно гости, няма да отварят. Първоначално не очакваме голям брой резервации и запълненост на капацитета. Надяваме се към края на юни да пристигнат повече гости“, казва Йигит Улу.
Турският министър на културата и туризма Мехмед Нури Ерсой заяви, че се предвижда издаване на сертификати за зони, свободна от коронавируса. По думите му първоначално хотелите няма да предлагат шведска маса, за да се избегне струпването и контактът между много хора, и ще работят с половината си капацитет.
„Сертификатите ще бъдат издадени от страна на Министерството на културата и туризма на отговарящите на правилата и условията хотели и места за отдих“, уточнява Хюлия Алтън.
Сертификатите ще се отнасят не само за хотелите и ресторантите, но и за транспорта, с който почиващите пристигат, музеите и местата за отдих. Пристигащите туристи ще трябва да покажат официален документ, че не се заразени.
„Преди няколко дни Министерството на туризма изпрати формуляри на местата за настаняване и заведенията за хранене. Става дума за чек-лист с изисквания, които трябва да бъдат покрити, 25-30 страници. Става дума за подробен и добър списък. Ето някои от мерките – ще измерваме температурата на гостите при пристигане, преди да бъдат настанени в стаите. При регистрирането на групи ще се спазва социална дистанция. Ще дам пример от нашата практика. Работим с голяма испанска фирма, която ще ни помогне при управлението на процеса. Започнахме приготовленията, които ще продължат през целия май, ще вземем нужните мерки“, уверява Йигит Улу.
Предвиждат се и други предохранителни мерки. „Вместо шведска маса, ще се предлага меню ала карт. Местата за настаняване ще работят максимум с половин капацитет, тоест ако могат да бъдат настанени 1000 души, ще бъдат настанявани 500. Между шезлонгите ще има разстояние от поне 1,5-2 метра, специални защитни облекла ще са задължителни“, пояснява Хюлия Алтън.
Представителите на туристическия бранш правят изчисления какви ще са допълнителните разходи за дезинфектанти и пресмятат общо цената на новите мерки. Очевидно е, че при работа максимум на половината от възможностите, значително се променят планираните за тази година приходи и разходи.
Въпросът за шведската маса остава дискусионен.
„Не смятам, че няма да има шведска маса. Нашата концепция е насочена и към вътрешния пазар. В последната седмица, след като чуха плановете на министерството да не се предлага шведска маса, много хора започнаха да отменят резервациите си, като посочват, че без шведска маса не искат да идват в хотелите“, изтъква Йигит Улу.
„В момента не мога да кажа нищо със стопроцентова сигурност. Мисля, че могат да се подобрят мерките против разпространяване на зараза при „шведската маса“ – например персоналът ни да показва асортимента, да сервира, но не мисля, че „шведската маса“ ще се премахне изцяло.“
„И в момента в хотелите ни има ресторанти с меню ала карт, но те са допълнителни. За намаляване на струпването на хора от основните ресторанти, където се предлага шведска маса, някои от туристите могат да бъдат пренасочвани към допълнителните ресторанти в хотелите. Според идеята на туристическото министерство, хотелите ще работят с намален капацитет, следователно ресторантите няма да бъдат пълни и при това положение няма да има никакъв проблем да се спазват социалната дистанция и отстоянията между масите“, коментира хотелският мениджър.
Хотелиерите са раздвоени и по друг важен въпрос. Някои от тях уверяват, че няма да има промяна в цените на предварително договорени и заплатени пакети. Други от играчите на пазара посочват, че е трябвало да променят датите за начало, пик и край на сезона и да актуализират цените.
Около 4,25 млн. чужди туристи са посетили Турция за първите 3 месеца на тази година, сочат данните на Министерството на туризма. Това е спад с над 22% в сравнение със същия период на миналата година. Приходите от тях възлизат на над 4 млрд. долара, което е с 11 на сто по-малко, отколкото същия период миналата година. Силният старт на годината през януари е засенчен от спад с над 2/3 на посещенията през март.
Над 55 на сто от дошлите в Турция чужденци са били привлечени от Истанбул. На второ място се класира Одрин, предпочетен от над 540 000, предимно български и гръцки туристи. Анталия е трета, а на пето място, също основно заради българските групи е Къркларели.
Близо 3 млн. души са пристигнали по въздух, други над 1,1 млн. са предпочели сухопътен транспорт.
В последните години българските туристи са на четвърто и пето място сред чужденците, посещаващи Турция. За първото тримесечие на тази година обаче те са на първо място – около 400 хил. посетители (9,3%), следвани от гостите от Германия и тези на друга съседна на Турция нация – грузинците. Силен спад има при броя на английските и иранските туристи.
Представител на туристическия бранш в Анталия разказа за БНР, че ако броят на българските туристи в Турция бъде взет като процент от населението, то той ще бъде значително по-висок от този във Великобритания или Германия. Той уточни, че българските групи имат важно значение за хотелиерите в места като Анталия, Бодрум и Кушадасъ, тъй като заради по-ниските цени често правят резервации в началото и в края на сезона, които не са толкова предпочитани като период от време от туристите от други държави.
Снимки в текста: ЕПА/БГНЕС
