Данните от анкетите с родители ще бъдат използвани за промяна на социалните политики у нас, както и за въвеждането на услуги и терапии, от които имат нужда децата с проблеми в развитието.
Изследването ще бъде част от световен доклад за техния статус - изоставане, нарушения или увреждания.
Колкото повече семейства се включат, толкова по-представително ще бъде проучването за страната ни. Идеята е анкетата да се провежда през определен период от време (например на всеки 5-10 години), за да се отчита промяната в нуждите на семействата и колко работят нововъведени програми.
Родителите попълват онлайн въпросник в три части. В първата се събират данни за родителите, във втората се попълва информация за детето и неговата диагноза, а третата съдържа данни за достъпа на детето до медицински, консултативни, образователни и други услуги.
Над 350 семейства от страната до момента са се включили в анкетата, съобщи за „Хоризонт“ Михаела Барокова, докторант по психология на развитието от Центъра по изследвания в областта на аутизма към Boston University. Няма официална статистика какъв е броят на децата с проблеми в развитието у нас, уточни тя.
„Трябва да лобираме родителите да се информират, да имаме данни. Нямаме статистика. За да може да се направи политика, държавата да каже – даваме еди-колко си милиона за задължителна терапия, държавата трябва да знае колко са тези деца, на каква възраст са, колко е продължителна терапията, за да може да отпусне тези средства“, заяви в предаването „Хоризонт до обед“ д-р Галина Маркова-Дерелиева - ръководител на Ноу-Хау Центъра за алтернативни грижи за деца към НБУ. По думите й това е индиректен начин, по който родителите могат да искат определени политики за децата с проблеми в развитието.
Изследването дава възможност родителите да кажат през какво минават и какви са техните трудности, подчерта тя и отбеляза, че няма интеграция по принцип, има интеграция индивидуално на всяко дете.
„В България имаме навика да обвиняваме хората, които имат трудности. Вместо да осигуряваме включващата среда, ние обвиняваме родителите, децата...“
Важно е специалистите от подпомагащите професии да се обучават достатъчно и практически, сега това се случва предимно теоретично, изтъкна Галина Маркова.
„Приобщаването се случва най-вече през отношение, но най-вече с подготвени приобщаващи професионалисти. Затова говорим, че няма приобщаваща среда. Отношенията в училище, в центровете, по други места, в здравната система са такива, че родителят не може да бъда приобщен, включен, разбран, подпомогнат, уважен“, коментира Галина Маркова.
Много е сложно обществото да се избави от предразсъдъците си. Затова професионалните общности на помагащите професии са първите, които трябва да бъдат обучени - да види обществото, че има хора, които могат да приобщават, смята тя.
Един професионалист отива в платените услуги, защото там ще вземе повече пари. Ако общодостъпните услуги получават достатъчно ресурси от държавата (а ЕС непрекъснато инвестира в социалните услуги), то те ще бъдат на висота и един специалист ще бъде мотивиран да отиде там, смята Маркова. „Не може един социален работник да получава 600 лева заплата и да очакваме от него каквото и да било.“
Още детайли по темата чуйте в звуковия файл.
