Eмисия новини
от 09.00 часа
Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Достатъчна ли е инжекцията на ЕЦБ да оздрави икономиката на Европа

Сградата на Европейската централна банка (ЕЦБ) във Франкфурт
Снимка: БТА, архив

Европейската централна банка (ЕЦБ) увеличи програмата си за изкупуване на активи по време на пандемията от Covid-19 с 600 милиарда евро, с което вдъхна увереност на финансовите пазари. Макар и към Франкфурт да се гледа с надежда, не липсват и критики към поредния смел ход на Кристин Лагард в опит да предотврати щетите върху икономиките на страните от еврозоната.

Базовият сценарий, прогнозиран от банката, е за икономически спад от 8,7 на сто тази година и възстановяване с над 5 на сто догодина. И все пак - в съзнанието на всички отекват думите на Лагард, че вероятността данните да се окажат по-лоши е много по-голяма, отколкото да бъдем изненадани приятно.

Ще бъде ли достатъчна тази финансова инжекция да оздрави боледуващата европейска икономика?

В четвъртък Управителният съвет на ЕЦБ взе ключово решение за допълнителни стимули за икономиката на страните от еврозоната, а именно - разширяване на „пандемичната програма“. По същество изкупуването на дългови активи представлява модерен вариант на печатането на пари - но не на отпечатване на нови банкноти, а добавяне на още ликвидност.

Правилни ли са мерките на Франкфурт?

Чрез изкупуването на дългови книжа правителствата си набавят пари, с които да предприемат мерки за ограничаване на щетите от кризата, причинена от ограниченията заради Covid-19. Един от големите страхове на Франкфурт е, че настоящата дълбока рецесия може да се превърне в депресия.

„Има огромна опасност. Някои биха посочили, че рискът става още по-голям, когато имаме ниски цени на енергията, растяща безработица. Обществото се чувства несигурно. Хората не харчат пари. Бизнесът не инвестира, което означава, че остава икономиката без ликвидност“, убеден е Маркус Енгелс от инициативата „Европейски решения.

„Ето защо мерките са правилни - говорим първо за 750 милиарда евро, след това за 600 милиарда допълнително. Това прави един трилион 350 милиарда евро. Към това трябва да добавим всички стимулиращи пакети, разработени на национално ниво от правителствата. Мисля, че имаме много добър шанс да преодолеем икономическата криза в Европа“, добави той.

Опасения за инфлация

Но Самюел Майли от Центъра за икономически и бизнес проучвания е доста сдържан в похвалите.

„Имаше много сериозни критики към Европейската централна банка още през март, че тяхната политика е неадекватна спрямо ситуацията, създадена от Covid-19. Решението от четвъртък засилват тези притеснения за политиката, водена от Франкфурт и Кристин Лагард“, когато бе обявен първият "пандемичен" пакет на Франкфурт, чиято стойност е 750 милиарда евро.

„Има голяма несигурност около прогнозите за инфлацията. Също така има две противоположни теоретични постановки. Разбира се, може да има много сериозен икономически спад и срив на цените, което да доведе до депресия. Има и друго притеснение - то е свързано с търсенето и предлагането, които бяха нарушени заради ограничителните мерки с цел превенция от Covid-19. Възможно е да се окаже, че има толкова много ликвидност заради програмата на изкупуване на активи на ЕЦБ, че направо да сме потънали в кеш. В същото време точно заради рестрикциите ще се купуват много малко стоки, което създава натиск върху инфлацията“, добави Самюел Майли.

Задоволство в Италия

В Италия приемат позитивно решението на ЕЦБ, категорична е Паола Субаки, дългогодишен преподавател по финанси и експерт по парична политика.

Изненадана ли бе тя от стойността на допълнителните стимули - 100 милиарда евро над предварителните очаквания?

„Да, беше изненадващо, но ако трябва да бъда честна, още по-изненадващ бе фактът, че хората не очакваха колко дръзка може да бъде Европейската централна банка в стимулиращия си пакет. Мисля, че беше напълно ясно, че ЕЦБ ще направи, каквото е необходимо, за да подкрепи икономиката. Това е огромна сума пари и смело решение. Също така е много добра новина, което се потвърди и от пазарната реакция, която наблюдавахме веднага след обявяването на пакета.“

А именно - еврото започна да поскъпва, италианските правителствени книжа - да поевтиняват, което означава, че инвеститорите започват да ги считат за по-малко рискови.

И все пак - още преди решението от четвъртък италианските нови облигации бяха изкупени от Европейската централна банка.

„Италианската икономика е много слаба. Заради кризата с коронавируса стопанският живот буквално изпадна в колапс. Очакванията са брутният вътрешен продукт да се срине между девет и десет процента. Италия е една от най-засегнатите държави и в същото време има много голям дълг. С покупката на италианските дългови книжа Европейската централна банка осигури помощ на правителството да посрещне икономическия шок, нанесен от Covid-19 и да извади страната от тази криза“, каза Паола Субаки.

Предупреждение за проблеми в дългосрочен план

Макар и Италия да е една от най-засегнатите държави от коронакризата, проблемите на Рим изобщо не започват с нея. Още преди Covid-19 да връхлети Европа, италианският дълг бе на рекордно високи стойности, припомни Самюел Майли.

„Според някои по-специфични анализи на ситуацията в Италия, има общо казано три начина, по които страната може да намали дълга си. Единият е с ускорен растеж на икономиката, другият - с поддържане на определени нива на инфлация и третият - с политика на лишения и силно намаляване на харчовете. И трите възможности не са реалистични за Италия. Това означава, че дълговият проблем на Италия изобщо няма да започне да се разрешава поне до 2021 година, а и след това“.

Тогава ако един италианец притежава сега 20-еврова банкнота - от тези, чието печатане чухме в началото, дали ще я счита за толкова ценна и след година и половина?

Отговорът зависи не само от инфлацията, но и от това дали има сигурна работа и как е променил потреблението си спрямо собствените си доходи, а всичко това зависи освен от личния му късмет - от правителствената политика за справяне със ситуацията

„Ако правителствата просто хвърлят парите през прозореца, без да мислят за ефекта на харчовете си в дългосрочен пран, ще се появят нови проблеми. Ние може и да не ги усетим веднага, но ефектът им ще ни тежи по време на възстановяването от загубите, които търпим сега“, посочи Паола Субаки.

Множественото число в отговора ѝ не е случайно - макар и ситуацията в Италия да е много сложна, Испания и Португалия също изпитват доста трудности.

Координация между ЕЦБ и Еврокомисията

Затова - от частния пример се връщаме към общите решения на наднационално ниво.

„Има ефективна координация между стимулите на Европейската централна банка и предложението на Европейската комисия за създаването на този възстановителен фонд. Това са два различни инструмента, с които се прави опит да се реши един и същи проблем - как да излезем от тази криза и да накараме европейската икономика да расте отново“, обясни Паола Субаки. И добави:

„Фондът на Европейската комисия е друг инструмент да се стимулира икономиката, но той е замислен за средносрочен и дългосрочен план. Европейската комисия цели да подсигури моментната и краткосрочната реакция на правителствата, които трябва спешно да намерят средства, за да подкрепят икономиката си“.

Ще стигнат ли парите на ЕС при нови вълни от Covid-19

Маркус Енгелс също обвързва действията на Франкфурт с предложения от председателя на Европейската комисия възстановителен фонд от 750 милиарда евро, които ще бъдат набрани чрез общоевропейски дълг. Той се опасява, че Европейският съюз ще остане без пари за реакция при втора криза с коронавируса.

„Това е очевидно. Ако има втора вълна или дори трета вълна от Covid-19, ще се стигне до изключително турболентни времена не само за здравната система, но и в икономически план. Напълно ясно е, че дори и богатите региони по света, какъвто е и Европейският съюз, ще останат без пари. Именно затова в момента е от ключова важност да инвестираме парите си в сектори, които ще ни помогнат да се приближим до социалния баланс. Говорим за инфраструктура, за зелени политики.

Това означава, че спасителният план на Фон дер Лайен трябва да бъде пряко обвързан със Зелената сделка, за която е отговорен Франс Тимерманс като изпълнителен заместник - председател на Европейската комисия. Борбата с климатичните промени и с Covid-19 е част от една и съща обща война, според мен. Казвам го с целия натрупан опит зад гърба си. Както сега няма да имаме втори шанс за справяне с коронакризата, така и сега е моментът да ограничим щетите върху околната среда. Няма да имаме втори, трети и четвърти шанс да предотвратим екоологична катастрофа“.

А борбата с бедността и неравенството?

И тя не бива да остане само на ниво Европейски съюз, категоричен е Маркус Енгелс.

Според него трябва много внимателно да чуем предупреждението на Световната банка, че борбата с кризата, провокирана от Covid-19, заглушава други съществени приоритети - борбата с бедността и неравенството.

„Най-голямата опасност от всички е, че най-богатите държави и най-богатите хора ще излязат още по-силни от кризата, докато по-слабите държави и най-уязвимите хора ще бъдат най-тежко ударени. Така социалната пропаст, която съществуваше и преди кризата, може да се окаже още по-дълбока. Единственият начин да се предпазим от това е да използваме парите по един разумен начин. Аз съм много окуражен, защото чух от Италия съвсем ясна позиция, че социалната криза, създадена от Covid-19, е основен приоритет. Подчертавам го, защото Италия ще е следващият ротационен председател на Г-20“, каза Маркус Енгелс.

Целия репортаж може да чуете от звуковия файл.

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
Още от