Народното събрание днес гледа на първо четене промените в Закона за предучилищното и училищното образование. Предвиждат се задължителна подготовка за 4-годишните деца, контрол в настоятелствата и обучение в електронна среда.
„Приемаме тези промени в закона, те в голямата си част са и наши предложения. Обучението в електронна среда е надграждащо над редовния учебен процес. То обаче е неприложимо в предучилищната и началната училищна степен. Там може да се прилага като едно огромно изключение, под един процент, в някои приемливи дейности. То е приложимо след пети клас", коментира Петров пред БНР. По думите му електронното обучение може много активно да се интегрира в обучението и след 8 клас.
Според синдикалиста учителите и родителите имат по-скоро нагласата за редовен учебен процес през новата учебна година. Нормалната, редовна среда е препоръчителна, тя е най-ефективна за учениците, категоричен е Юлиян Петров.
Когато говорим за редовен учебен процес с интегрирано електронно обучение и какви поуки да си изведем от изминалото онлайн обучение, трябва да се помисли как държавата да осигури повече дигитални ресурси и единна електронна платформа за всички училища, посочи още Петров. Той очерта като вариант ако има възможност, МОН да предоставя безплатни учебни платформи, подобни на тези, които децата ползват като платена услуга за изучаване на учебния материал.
Ако училищата успеят да внедрят до 20 на сто електронно обучение, а за някои и до 5 на сто - това би било успех, смята Юлиян Петров.
По отношение на изключените от дигиталното образование ученици, което стана видно по време на извънредната епидемична обстановка, Петров отбеляза, че това е проблем, който трябва да се реши на правителствено ниво, защото Министерството на образованието не може да се справи само.
Председателят на синдикат "Образование" в КТ "Подкрепа" Юлиян Петров заяви, че децата след 4-годишна възраст трябва категорично да влязат в образователните институции. И ако се говори за помощ, когато това стане задължително вписано в закона, тази помощ да не бъде непременно финансова или социална, а в посока преодоляване на езикови и други дефицити при децата.
„А не да се дадат едни пари, те да отидат в семейството и нищо да не е ориентирано към самото дете, което трябва да има еднакви шансове, влизайки в образователната среда от 3 или 4 години“, коментира Юлиян Петров.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
