По думите ѝ в парламента не се е събирало необходимото мнозинство, за да бъдат коригирани списъците.
„Начинът, по който се случват част от манипулациите, е възможен, защото, ако едни избиратели фигурират номинално в избирателните списъци, но отсъстват от страната, е възможно с тези данни да бъде злоупотребено и да се окаже, че в края на изборния ден тези хора са гласували. Това е възможно, където няма наблюдатели или местните власти разполагат с личните данни на избирателите“.
Според нея търсенето на консенсус за изчистването на избирателните списъци е тема, която може да мобилизира волята на народните представители.
В предаването „12+4“ Нушева допълни:
„Регионалните преброителни центрове могат да позволят да бъдат преброявани по прозрачен начин резултатите и да бъдат ограничавани възможностите за манипулации или неволни грешки… В условията на здравна криза и ограничителни мерки се оказва, че медиите са единственият ефективен канал за комуникация между политици и избиратели. Обществените медии би следвало да осигурят по-широка възможност за безплатен достъп и дискусии. В рамките на политическите дискусии участниците могат да предложат своите алтернативи, визии и програми за бъдещото управление на страната“.
Ваня Нушева уточни още един детайл, когато става въпрос за честни избори:
„Изборната администрация – как се обучава, особено СИК, тук имаме постоянно констатиран дефицит. Важно е ОИК и РИК да разработят и прилагат система за адекватно реагиране на сигнали за нарушения... Наблюдение на изборния процес от независими наблюдатели“.
Необходима е и промяна в Изборния кодекс, и такава с организацията на изборния процес, подчерта още политологът.
Интервюто с Ваня Нушева можете да чуете в звуковия файл.
