Човешкият характер е такъв, че бързо забравя лошото. Всичко, което сме правили милион пъти, сега все едно го правим за първи път. Така се изрази журналистът Иван Гарелов, главен герой в "Нашият ден", по повод пандемията и продължителната изолация, която тя наложи:
"Съвременният свят има начин за противодействие срещу неща, които познава, а това се случва за първи път, макар че в своята история човечеството е имало и други подобни напасти."
Вирусът – катализатор на протести
"Това се очакваше, аз съм го писал и когато беше върхът на кризата. В края на краищата, тези лидери, ръководители на държави, които не са се справили добре, ще понесат последствията от масовото недоволство, което може да доведе и до падането им от власт. Аз не казвам, че те непременно ще бъдат сменени, но "им се клатят краката".
Целта на смяната и на протестите
"Обикновените хора не са задължени, когато излизат на протести, да носят със себе си платформи и визии за това, което предстои. Важното е, че показват, че те повече така не могат. Те искат смяна. От тук нататък е работа на политиците да разработят такива програми, платформи, идеи, които, след като бъдат насрочени нормални или извънредни избори, да се явят с тях. Но да се иска от хората на площада да излизат с някакви ясни предложения и да се правят капитални изводи от това, че някой не можел да отговори точно за какво е там и т.н., е просто жалко. Младите хора учудващо точно отговарят, няма никакъв наивитет и повечето дори превъзхождат по знания, по виждания, по израз тези, които задават въпросите."
Политическите процеси – сега и през 90-те
"Има съществени различия – едното е съставът на хората на улицата. Това са предимно млади хора. И то образовани. Този път това не са хора, които имат социални искания. Исканията им са ясно формулирани. Те искат политическа смяна на модела на управление. Мисля, че това е толкова ясно.
Другото отличително е, че няма изтъкнати лидери, с което пропагандата от страна на правителството също спекулира и ги противопоставя едни на други. Скрити лидери си има, но няма нужда от някакъв единствен говорител на някаква тъпа тълпа. Тези хора знаят за какво са там. Организационните подходи те си ги правят добре."
Гарелов изрази неодобрение от склонността към преминаване на протестите в пърформанси, хрумвания и забавления, както през лятото на 2013 година, защото смята, че и тогава, и сега това притъпява остротата на исканията на големия протест и предизвиква известна загуба на енергия, което води до т.нар. "партизанска тактика" и пръскане на малки групи.
"В момента се води една битка за печелене на време между правителството и протестиращите. Август е месец на почивки, вероятно протестите ще замрат, а през септември ще видим кой се е подготвил за продължение. Моят оптимизъм за крайния успех на тези протести е в това, че протестиращите интуитивно напипват най-добрата форма. Важното е да не спират. Смятам, че те ще имат успех и съдя за това по реакцията на управляващите, които наистина се изплашиха." – смята журналистът.
