Мястото на хората на културата още от началото на прехода и началото на демократичните промени е било доста ясно, значимо и видно. Какво се случва с интелигенцията 31 години по-късно в обстановка на обществено недоволство и протести?
Костадин Бонев, режисьор и сценарист, коментира в "Нашия ден" реакциите на интелигенцията:
"Аз не мисля, че интелигенцията мълчи. Това е привидно усещане, тъй като голяма част от тези, които си заявиха мнението, няма достъп до средствата за масова информация. Хората като проф. Александър Кьосев, проф. Ивайло Дичев или проф. Георги Каприев си казаха мнението още преди месец по повод едно изказване на Вежди Рашидов и по повод цялата ситуацията, която, според мен, е доста по-различна от ситуацията преде 30 години.
Тогава идеологиите все още имаха някакво значение, докато в момента в България, а и не само, има тотален разпад на идеологиите и сформирането на образувания, които само се наричат партии, защото те нямат в основата си грам идеология. ГЕРБ е точно такава организация, която няма идеология. Нямат идеология и смешно наречените "Патриоти". За мен "патриот" е добра дума, но тя не означава това, което в момента правят и Каракачанов, и Валери Симеонов."
Костадин Бонев смята, че когато няма общ принцип, който да организира някаква група хора, тогава тази група хора е организирана на базата на някакви други показатели. "Те могат да бъдат забогатяване, кражба, усвояване на средства, омерта... И всякакви такива неща. Моето мнение е, че този разпад започна с появата на Сакскобургготски в началото на 21-ви век."
Развитието в политически план
"Днес цяла България е на нокти, защото се очаква логическият завършек на цялата история. Опасявам се да не кажа някоя силна дума, която да бъде изтълкувана превратно, но мисля, че хората, излезли 1 месец по улиците, имат своите основания и тези основания никак не са за пренебрегване. Опитите да бъде пренебрегнато тяхното мнение довежда до една дълга агония, в която в крайна сметка финалът за сегашното управление няма да бъде добър. Трябва да сме наясно, че преобладаващият подтик за тези протести е по-скоро емоционален. Ще си позволя едно такова сравнение: Когато човек се развежда, той в момента на развода не мисли кой ще е следващият, за когото ще се захване. Той просто иска този човек, когото вече не понася, да изчезне от живота му. Нещо подобно се случва в момента."
Профсъюзите и синдикатите
"Цялата работа е, че в България отдавна няма профсъюзи. Те са на държавна хранилка, изчезнаха още в средата на 90-те години на миналия век. България е една от малкото страни, в които не съществува синдикална дейност. Винаги съм се чувствал незащитен, когато съм имал някакъв проблем, изискващ помощ от такава организация."
Ще успее ли България да излезе на едно следващо ниво?
"Ужасно много са скептиците... Но искрено се надявам, че този път нещата ще бъдат овладени, защото улицата, която в момента диктува условията, няма особено доверие на никакви, да кажем, партийни индивидуалности. Т.е. ако се стигне до служебно правителство, улицата много внимателно ще следи поведението на президента. А най-голямата болка на ГЕРБ и на управляващите е, че те няма да имат възможността да управляват следващите избори, защото ние се нагледахме на чудовищни фалшификации на изборите през последните 10 години."
