Те са българки, които по различни причини от много години са избрали да живеят и работят в чужбина, но в сърцата и душите си са останали българки и преподават български език, история и култура на българчетата, родени зад граница, насърчават семействата, емигрирали основно по икономически причини, да не се отричат от българския си корен.
Сълзица Громан повече от 20 години живее в австрийската столица Виена и е директор на българското неделно училище „Проф. Иван Шишманов“, което работи от две години. „Ние започнахме с 40 деца, сега са вече над 76 и тази година още повече."
Детелина Кирилова ръководи най-голямото неделно българско училище в Италия. Започнали преди 6 години в Рим с 15 деца, а днес учениците в българското училище „Асен и Илия Пейкови“ са 216. Споделя, че все още има необхванати български семейства.
„По социални причини в по-голямата си част, не толкова, че не обичат България и искат да се дистанцират от корените си - в никакъв случай. В повечето случаи са социални причините, нямат възможност, работят нискоквалифициран труд. Децата - гордеят се, имаме много случаи, в които трансформират се, идват немотивирани, неговорещи езика.
Успяваме да запалим в тях искрицата на любовта към България и това е нашата мисия, това е нашата цел. Нашата работа е изключително възрожденска - да запазим България, защото над 2 милиона българчета, българи са извън пределите на страната и има наистина голям риск тези деца да загубят своите корени и да не се чувстват българи, а за нас това ще бъде пагубно“, коментира Кирилова.
Едно от най-старите неделни български училища в Испания е в град Валенсия, носи името на Васил Левски и съществува от 10 години, разказва дългогодишната му учителка Пепа Пенева.
„Приема се училището като институция. Записват се децата, но може би не с този начален ентусиазъм, който живееше в сърцата на хората, които дълго време са живели в чужбина. Училището е място, където не само се преподава български език и литература, история на България, но и място за срещи. Семейството е много важно за запалване на искрицата. Ние я поддържаме“.
Повече от 20 години Дияна Иванова живее и работи в Испания . От 16 години се е посветила на асоциация „Тангра“, която е създала 7 неделни български училища в Мадрид и около него.
„Това е една прекрасна инициатива на Министерството на образованието - да даде възможност да си пазим корените далеч от България. Друг е въпросът, че ние трябва правилно да си организираме всички средства, които ни дават. Сложното е, ако не ти се работи. Трудът е страшно много. Това, което получаваме, е символично, но ни държи духа на будители. Ние сме истински будители там, в чужбина", смята Иванова.
Българките, които учат на четмо и писмо малките ни сънародници в чужбина, не са безразлични към протестите у нас.
„Много ми е болно и не знам с какво мога да помогна, как да го направя, защото трябва да бъдем толерантни и да участваме в нещо, което касае нашата страна - България", споделя Сълзица Громан.
„В Испания, специално във Валенсия нямаше голям отзвук. Има коментари в социалните мрежи, но протест не бе организиран. Смятам, че хората са реакционно настроени към всички видове протести. По-скоро са недоволни за това, че ако се приберат към родните си места, протестът може би ще им попречи на придвижването", допълва Пепа Пенева.
„Няма как да няма отзвук, ние сме част от ЕС, така че има. Все още е с информативен характер, няма оценъчни елементи от страна на италианската държава. За мен лично тази промяна е изключително важна и трябва да се осъществи. Аз лично подкрепям протестите, защото имаме нужда“, подчертава Детелина Кирилова.
Репортажа на Здравка Маслянкова можете да чуете в звуковия файл.
