„Името „Брегът на светулките“ го измислих. Много от местните магазини в книгата също са измислица. Мястото е базирано в района на Златното крайбрежие, който посещаваме. В него има поредица от малки селца. Докато пишех, си помислих – ще създам свое собствено място там. В реалността всяко малко селце има своя собствен облик. Те са много малки, намират се на няколко минути едно от друго. Някои от тях изглежда почти европейски като стил и архитектура. Има и други, които са по-непретенциозно изглеждащи. В трети можеш да видиш много улични магазинчета, от които да си купиш сладолед, да обядваш или просто да се разходиш по плажа по джапанки, след което да отидеш на пазар. Има и места, които са изцяло в плажове, около които може да се видят малки бунгала. През цялото време, докато пътуваш, виждаш прекрасните тюркоазени води.“
„Лято край брега на светулките“ ни запознава с 30-годишната Хали. Тя и семейството й трябва да преминат заедно през семейна трагедия, а в края на пътя ги очакват научени уроци.
„Хали е много близка с леля си Клара, която за жалост умира. Трудно е да се справиш с това, но Хали се изправя и пред друго предизвикателство - тя не получава наготово наследството от леля си – вместо това получава лист със задачи, които трябва да изпълни, за да получи това наследство. Това тя намира за доста объркващо, не разбира мотивите. Наследството не я интересува, тя просто иска леля Клара отново да е с нея. В нейното пътешествие проследяваме начина, по който изпълнява задачите по списъка и какво научава за себе си по време на този процес.“
Изправена пред редица предизвикателства, Хали ще се сблъска с мечтите, които е имала като дете и от които се е отказала заради удобното спокойствие на сигурния живот. Защо хората понякога забравят за мечтите си?
„Като дете израснах с мисълта, че порастваш, намираш си работа, която харесваш като цяло, ставаш родител и възрастен. Открих, че ми харесва да преподавам и че го правя добре. Бях начална учителка 18 години. И изведнъж се появи тази нова идея да напиша книга. Реших да го направя. Нямах много опит в това. Ето защо започнах да се интересувам как да напиша книга. От там започна тази моя нова кариера, която се разви дотолкова, че спрях да преподавам. И стигнах до този момент, в който си казах – правя нещо коренно различно от това, което си мислех, че ще се случи в живота ми. Не знам дали много хора имат смелостта да направят това. Понякога хората си мислят – О, трябва да напиша книга, да направя това, или онова, без да им идва наум, че всъщност могат да постигнат това, което искат. Според мен, заради това хората не следват мечтите си – защото не мислят, че е възможно. Аз обаче си мисля, че е възможно. За всички, които са готови да вложат достатъчно усилия.“
Как началният учител Джени Хейл се превръща в писателя Джени Хейл?
„Обожавам да чета. Една нощ четях книга до съпруга си и му казах – Мисля, че мога да напиша една от тези. Забелязах, че когато чета, чета различно – следвам историята, да, но също така внимавам за това как авторът е създал историята – как преминава от един герой към друг, от една сцена към друга. Казах си – странно е да отдавам такова значение на това. Мисля, че се случваше, защото наистина исках да опитам да напиша нещо. Съпругът ми знае, че съм креативна личност и ми каза – направи го. Написах книга, която беше пълна бъркотия. Беше ужасна, никога не видя бял свят. След като стигнах до края й си помислих – горе-долу се справих, просто нямам опита. Продължавах да чета и да забелязвам неща, които авторите правят, за да отговорят на въпросите ми за писането. Ако имах нужда от помощ със създаването на героите си – четях книга за това, ако имах нужда от помощ с описването на гледна точка – четях книга отново. След известно време написах и втора книга от начало до край. Тази книга се казваше „Да се върнеш вкъщи за Коледа“, която се превърна и във филм на Холмарк Ченъл.“
Някои от книгите на Джени Хейл се превръщат и в големи телевизионни продукции. Какво е усещането да видиш сюжета и героите си, пресъздадени от цели екипи?
„Страхотно е! Когато написах „Да се върнеш вкъщи за Коледа“ в съзнанието ми аз бях учител, не писател, това все още не бе основната ми професия. През повечето време тогава пишех историята си на компютъра си, седнала на пода в коридора, след като децата ми заспиваха. Така изглеждаха нощите ми. Подготвях децата за лягане и им казвах – ще съм тук, извън стаята ви, докато заспите, ще пиша там. И когато видях такава голяма продукция, с актьори, заучаващи реплики, и продуценти, сценография… Да видя всичко това, както и важността, която хората отдаваха на идеите ми, създадени докато бях начална учителка - това бе големият момент за мен.“
Лятото и коледните празници са основния фон, на който Джени Хейл разгръща своите истории. Изборът не е случаен.
„Първата ми публикувана книга „Да се върнеш вкъщи за Коледа“, я ситуирах в това празнично време. Просто го почувствах така. Графикът за публикуване изисква 6 месеца - да напиша и редактирам книга. С излизането на книгата по Коледа беше логично следващата ми книга да е посветена на лятото. Това ще ми даде шестте месеца, които ще ми помогнат да довърша следващия си труд. Добре се получи, защото много хора обичат да четат книги през лятото, докато са на морски пътешествия по време на ваканцията си. След лятната, винаги започва подготовката за коледната книга. Започнахме да правим това всяка година.“
В историите на Джени Хейл любовта винаги е победител. Дали и в живота се случва така?
„Харесва ми да мисля така. Чувствам, че съм от онези хора, които преминават през живота с чаша наполовина пълна, вместо наполовина празна. Така гледам на ситуациите около себе си. Знам, че нещата невинаги се получават така, както искаме. Но наистина мисля, че ако достатъчно хора поставят любовта на първо място за всичко, тогава тя ще победи. Мисля, че най-голямата сила в нашия свят е любовта. Знам, че нещата невинаги се случват с щастлив финал, като в моите книги, но винаги има шанс да бъде така и в реалността.“
Книгите на Джени Хейл “Лятна къща” и “Обичай ме заради мен” са бестселъри в класацията на USA Today.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
