Времето за избор в човешкия живот е непрекъснато. И този избор е толкова личен и толкова повлиян от силата на личността и това, което се случва в обществото. Най-вече изборът се кове вътре в семейството. Родовата памет работи много сериозно. Какво точно се случва в българското семейство и доколко битовото и духовното ниво предопределят нашите избори?
Д-р Радосвета Стаменкова от Асоциацията по семейно планиране коментира темата в "Нашият ден":
Традиционните ценности
"Ние, българите, много искаме някаква промяна и нещо хубаво да ни се случи, но същевременно все ни е страх нещо да не стане. И живеем с дилемата хем нещо да ни се случи, хем нещо да не стане.
Добре е да си уеднаквим понятията. Първото клише още от училище е, че българинът е много трудолюбив и много гостоприемен. Гостоприемството и трудолюбието са ли наши традиционни ценности, или са по-скоро нещо, което много ни се иска да бъдем, но не сме. Идеята за пожелателното мислене. На мен ми се иска да вярвам, че ние, като традиционна ценност имаме това да се грижим за бедните и слабите, да помагаме на тези, които имат нужда, като общество. Бих искала да вярвам, че от семейна гледна точка традиционна ценност е това да се погрижиш за възрастните си родители. Ще ми се да вярвам и че традиционна ценност е възпитанието и отглеждането на децата с любов, с подкрепа.
Задавам си и въпроса е ли традиционна ценност шопската салата? Или хорото пред Народния театър? Или хорото в Тунджа? Трябва да видим около какво изграждаме мирозданието си."
Д-р Стаменкова подчерта, че нагласите са на ниво семейство и на ниво общество. Може би хората трябва да се замислят какво се разбира под "традиционна ценност"? Тя отправи пожелание хората в семейството да си говорят и да се изслушват помежду си, защото това е основата, върху която стъпва по-нататък създаването на критично мислене.
Чуйте повече в звуковия файл.
