Защо Радичковото слово е толкова красиво? Каква е причината писателят да пише така интересно? Какво кара читателите да препрочитат думите му и защо няма насита жаждата им за магическия му реализъм?
Отговорите на тези въпроси проф. Любимир Халачев търси в документалния си филм „Истории за птици, хора и други чудеса“ – едно от единайсетте български заглавия с премиера на 24-тия „София филм фест“.
През погледа на близките до Йордан Радичков читатели, които са познавали твореца лично и имат отношение към литературата му, с помощта на архивни кадри от негови филми, театрални представления и интервюта, проследявайки предаването на майчината дарба за разказване, режисьорът и екипът на филма (съсценаристът Инна Пелева, операторът Емил Пенев и авторът на музиката Мариана Вълканова) се опитват да анализират вкусните, според проф. Халачев, думи на писателя. Именно те са и чудесата в Радичковите истории.
Творчеството на Йордан Радичков е като ледена вода от планински ручей, пиеш и все искаш още, смята Любомир Халачев. Страшно интересно е да се зачита и винаги се стига до момента, в който ти се приисква да целунеш думите по муцуните – желание, което самият писател е изпитвал.
„Истории за птици, хора и други чудеса“ представя едновременно реалистичния и метафоричен свят на Радичков, в който природата има специално място, а думите са цар и господар.
С филма си Любомир Халачев иска да покаже колко важни са културата и нейните литературни измерения за хората. В него има всичко онова, което според професора трябва да съдържа сериозното документално кино, а именно – търсене, задълбочен анализ, смислено поставени теми, разказ, идеи, извод и послание, което да замисли зрителя.
За вкуса от Радичковото слово, за доброто документално кино и ролята на писателите-философи в живота ни – проф. Любомир Халачев разказва в звуковия файл. Разговорът с него започва от това колко трудно е да се разказва за Радичков.
