За златната диря на списание „Златорог“ в българската критика и литература – по повод представянето в Дома на писателя в Бургас на новото юбилейно фототипно издание „100 години сп. „Златорог“ – разказва проф. Михаил Неделчев:
"Днешното събитие е в прекрасния Дом на писателите в Бургас от 18 часа. Днес ще представя това издание, което направихме с доц. Елка Трайкова. Това е едно суперлуксозно, много красиво, направено на прекрасна хартия, полиграфическо бижу, което съдържа книжка първа на сп. "Златорог" от януари 1920 г., фототипно възпроизведена, и едно изследване, което направихме ние, за историята на "Златорог" и за главния редактор Владимир Василев.
Ще разкажа в Бургас как сме направили това издание, което, освен студията, съдържа и една много подробна анотирана подборна библиография с пространни анотации за всички конфликтни ситуации и пр., в които е изпадало списание "Златорог"."
В "Златорог печатат само най-значителните наши автори. Самият Владимир Василев е близък приятел на Яворов, а списанието превръща Пейо Яворов в емблема на българската култура.
Историята на сп. "Златорог" има и близост и с историята на Българското национално радио. Съредактор на списанието е Сирак Скитник, заедно с Николай Лилиев и Спиридон Казанджиев. Сътрудници са Емилиян Станев, Елисавета Багряна, Йордан Йовков, Светослав Минков, Никола Фурнаджиев, Тодор Влайков, Петър Увалиев.
"Златорог" събира около себе си една изключителна общност от поети, писатели, художници, музиколози. В него се пише много за изкуство, за театър. Владимир Василев е бил директор 3 пъти на Народния театър, бил е радетел за т.нар. "режисьорски театър", а това му е носело и конфликти.
В „Златорог“ Владимир Василев публикува всички свои значителни коментарни студии, статии, ретроспективни обзори, задълбочени изследвания на творчеството на отделни автори. Без да се обвързва идеологически, без да проявява пристрастие към определено естетическо направление или литературнокритическа школа, Василев е един от най-обективните български критици. Сп. „Златорог“ (1920–1943) е най-изстраданото и значимо произведение на Владимир Василев, в което най-отчетливо се експонира както неговата личност, така и литературнокритическата му система. Високата естетическа мяра, която задава и поддържа като редактор, и привличането на елитен кръг от автори превръщат изданието в културна институция. Публикуваните в него класически произведения създават канона на новата българска литература.
