“Тази книга възникна от само себе си, защото не е целенасочено написана, а събира в себе си текстове, които са писани в различен период, в различно настроение, по различни поводи. Тези текстове се организираха, като че ли сами в някаква цялост. Така съм усещал, като замисъл тази книга. Текстовете се подредиха като пъзел, водени от една моя лекция за земното щастие, която изнесох в Софийския университет преди две години, когато станах на 60 години. Още тогава ми се искаше тази лекция да стигне до повече хора”, посочва доц. Георги Лозанов в ефира на Радио София.
Така се стига до създаването на книгата, която по оценката на доц. Лозанов е “жалба по разпадащия се либерален консенсус”.
“Либерализмът е надежда за земно щастие, която не пречи на надеждата за небесно щастие”, казва доц. Лозанов в книгата. “Земното щастие така, както го разглеждам тук, е по-скоро политически феномен. То е резултат и се случва за първи път в перспективата на земно щастие в границите на либералната демокрация”, казва той.
По думите му, допреди това хората не са се раждали на Земята с мисълта, че ще бъдат щастливи, те са се надявали на някакво “отложено” щастие, някъде другаде - в рая. След като го заслужат със страдание и мъка.
От либералната демокрация от 60-те години - 1968 г. има голямо значение за това, започва да се създава общество на благоденствието.
След Втората световна война, започва да се създава общество на охолството и на решения битов проблем. Това е т.нар. консуматорско общество, което е в момента тежко осъждано, но доц. Лозанов вижда в него “културна опора на щастието”.
Индивидуалната свобода е също присъща на либералната демокрация. “Моята рецепта за земно щастие е материално благоденствие плюс индивидуална свобода”, казва той.
Доц. Лозанов коментира и позицията на генералния директор на БНР Андон Балтаков, като заяви, че е впечатлен от това, че “БНР най-после, след доста време, има един директор, който е готов на широк публичен и институционален терен, да се бори за обществените медии, за това да се промени техния модел и да станат обществени медии в истинския смисъл на думата.
Досега, общо взето, се е разчитало на парламента и властта и заради това не е ставало нищо особено. Тази инициатива, която идва по този доста радикален и в някакъв смисъл със западен маниер начин - говорене, вземане на позиция и залагане на себе си, и името зад нещо, е привилегия, която ще се отрази позитивно на БНР и на обществените медии", казва доц. Лозанов.
Според него Балтаков има по-широк възглед и иска да има промяна в обществените медии.
"Изключително важно за либералната демокрация е независимостта на медиите, защото благодарение на медиите хората могат да си съставят мнение за всичко по-важно около тях", допълва той.
Чуйте целия разговор на Ива Дойчинова в звуковия файл.
