Eмисия новини
от 09.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

БНБ: Бъдещето, но и настоящето на финансите са неразривно свързани с дигитализацията

Нина Стоянова, подуправител на БНБ, управление "Банково"
Снимка: bnb.bg

Може да се кажа, че не само бъдещето, но и настоящето на финансите са неразривно свързани с дигитализацията.

Това заяви г-жа Нина Стоянова, подуправител на БНБ, ръководещ управление „Банково“, при откриването на видеоконференцията „Адаптация и управление на дигиталните портфейли, дигиталните банкови услуги и контакти с клиентите в пандемична криза“, организирана от в. „Банкеръ“.

Г-жа Стоянова отбеляза, че в своята „Стратегията за цифровизиране на финансовите услуги в ЕС“ Европейската комисия посочва, че бъдещето на финансите е дигитално. "Спокойно можем да кажем обаче, че не само бъдещето, а и настоящето на финансите е неразривно свързано с дигитализацията. Това ясно се видя в безпрецедентната ситуация, породена от коронавируса, в която именно чрез дигиталните технологии бе осигурена непрекъсваемост на предоставянето на финансови услуги за потребителите и бизнеса", отбеляза подуправителят на БНБ.

Според ръководителят управление "Банково" пандемията е на път "трайно да промени начина ни на живот, като ускори процесите по дигитализация във всички сфери на живота – работа, забавление, пазаруване, административни услуги. Свидетели сме на появата на нови бизнес модели, услуги и решения, които създават стойност, пестят време и усилия, но в същото време са съпътствани от нови рискове и предизвикателства – както технологични, така и регулаторни".

Г-жа Стоянова допълни, че тази тенденция в развитието на финансовия сектор е особено видима в динамичната и клиентски ориентираната област на плащанията. Без съмнение катализатор на тези процеси е и европейското законодателство в тази сфера, а именно Втората директива за платежните услуги, известна като PSD2. Като основни нововъведения в нея можем да откроим два аспекта – отваряне на достъпа до платежните сметки (т. нар. “open banking”) и повишаване на изискванията към сигурността на електронните плащания. Именно това бяха сферите, в които и през 2020 г. продължиха да бъдат съсредоточени усилията и вниманието както на бизнеса, така и на регулатора.

Въпреки създадените интерфейси предлагането на новите услуги в България, както и в редица други държави от Европейския съюз, все още е ограничено, смята подуправителят на БНБ.

Редом с работата по прилагане на действащата правна рамка много усилия са насочени и към последващото ѝ усъвършенстване с оглед появата на иновативни пазарни участници, нови технологии, променящи се бизнес модели. През месец септември Европейската комисия публикува Пакета за цифрови финанси, част от който са „Стратегията на ЕС за плащанията на дребно“ и „Стратегията за цифровизиране на финансовите услуги в ЕС“. Целта на двете стратегии е да очертаят средносрочните насоки и приоритети за развитие на дигитализацията във финансовия сектор. Централно място в стратегията за плащанията заемат незабавните плащания, изпълнявани в рамките на секунди, 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, 365 дни в годината, наречени в стратегията „новата норма“, посочи г-жа Стоянова.

Според нея България не изостава от тези тенденции. В напреднал етап на развитие е проектът на „Борика“ АД за незабавни плащания в левове, базирани на изискванията на SEPA схемата за незабавни кредитни преводи, като БНБ съдейства за реализирането на проекта. Амбицията на дружеството е през 2021 г. доставчиците на платежни услуги в България да започнат да предоставят на своите клиенти незабавни кредитни преводи в левове.

За разработването на иновативни, достъпни, сигурни и удобни решения за плащания както в интернет среда, така и във физически магазини, е важно осигуряването на оперативно съвместима инфраструктура, позволяваща безпрепятствено изпълнение на презгранични незабавни плащания в рамките на ЕС, а също така и постигането на допълнителна стандартизация, която да гарантира съвместимост между крайните решения за плащания, предлагани на ползвателите на платежни услуги, посочи подуправителят на БНБ и допълни:

"Тези, както и други аспекти, свързани с технологичните промени в областта на плащанията, включително и рисковете, произтичащи от нерегулираните услуги, особено техническите такива, които са спомагателни за предоставянето на регулирани платежни услуги, ще бъдат обхванати от предстоящия цялостен преглед на приложението и въздействието на PSD2, който ще започне през 2021 г.".


Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна