Производството на ток от вятър, не на сушата, а вътре в морето, е технология, която много бързо се налага на пазара, казва пред БНР Юлиан Попов, съветник на Европейската климатична фондация.
"Европейската комисия беше натоварена да изработи стратегия, с която се поставя една цел - да се повиши капацитетът, изграден в Европа, от сегашните 12 гигавата на 60 гигавата през 2030 година, което е пет пъти увеличение и 300 гигавата до 2050 година, което е 25 пъти увеличение от днешната база".
Първите офшорни инсталации са построени преди около 30 години. Те са с малки турбини и са фиксирани за дъното на плитките места в морето.
"Сега вече най-големите турбини са действително огромни, понякога ги сравняват с Айфеловата кула, те се строят много навътре в морето и когато дъното е сравнително плитко - да речем 20 метра, 30 метра, те са забити в дъното, но все повече и повече се развива технологията за плаващите турбини, те са подобни на петролните платформи и дори има доста проучвания за това как фирми, които доминират пазара на офшорния нефт и газ, имат много добра позиция в развитието и разработването на плаващи платформи за офшорен газ", подчерта Юлиан Попов.
Изследванията показват, че в Черно море има добър, подходящ вятър за енергия.
"Първо, трябва да бъде изучено и да се изградят пилотни проекти, в които да се види какъв е точно потенциалът, на кои места. Също по какъв начин взаимодействат едни потенциални проекти с околната среда, кои са добрите места за фиксирани турбини и кои са добрите места за плаващи турбини. Българското Черноморие е сравнително дълбоко. Техническият потенциал за България е за 2 гигавата фиксирани и 24 гигавата, което е огромен потенциал, плаващи", изтъкна Попов.
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
