Здравеопазването на фокус във и извън пандемията – в края на една наистина необикновена година – д-р Мими Виткова, бивш министър на здравеопазването, прави своя анализ в "Нашият ден".
Управление на българското здравеопазване в условията на пандемия
"През 2020 година лъснаха онези проблеми в здравеопазването, които се натрупват в системата повече от 20 години. Най-големият проблем е тежкият дефицит на кадри и концентрацията в няколко града в страната. Това в момента поставя системата в невъзможност да се справя с елементарните предизвикателства. Системата е така структурирана, че се управлява всяко търговско дружество само за себе си. Една от основните причини за високата смъртност, която за България е пословична в последните месеци – освен демографските причини (по-възрастното население) – е неадекватното поведение на системата както в извънболничната помощ, така и в болничната помощ по отношение на коронавируса. Всяка страна в света обърна сериозно внимание върху здравната си система. Почти всички страни установиха, че здравната система може да функционира единствено и само като система от националната сигурност. У нас не чувам и не виждам сериозни анализи на така дълбоките проблеми в системата.
Експерти срещу политика
"За съжаление експертите не успяха ясно и категорично да заявят своята позиция. Аз самата се чувствам неловко на моменти, когато виждам угодническия тон на някои експерти по отношение на тона на политиците. Това е недопустимо, професията ни задължава да имаме своята позиция, тя да бъде аргументирана, и експертите да убеждават политиците, а не обратното."
Разделението в гилдията
"Разделението доведе до тотално объркване на обществото къде е истината. Подобно нещо се наблюдава в западните общества. Не е така в Азиатския регион – там има доверие и към експертното, и към политическото мнение, и виждаме, че резултатите са други. Внушението, което някои експерти правят, че всичко трябва да бъде оставено едва ли не на произвола на съдбата и колективният имунитет да бъде изграден по естествен начин, не е правилното решение, според мен."
Защитата на лекарите и медицинския персонал на първа линия
"В началото нямаше система и страна, които да са подготвени за тази ситуация, всички изживяха затруднения. Относно високата заболеваемост на медицинските специалисти за мен остава въпросът това е ли въпрос на дефицити, които ние не чуваме, относно защитните облекла, или на неспазване на мерките? Ние трябва да се преклоним пред голяма част от колегите – особено тези, които работят в провинцията, където една сестра обслужва 50-60 пациенти, където един лекар мигрира от едно в друго отделение, за да спасява човешки живот... Моите преклонения пред българските лекари! И ако не осъзнаем ситуацията, в която те са поставени да работят – е непростимо за нас като общество.
Бюджетът за здравеопазване
"За съжаление нямаме ясен анализ какво се случва с бюджета за здравеопазване. Имаме непрекъснато нарастване не само на обществените средства за здравеопазване, а и на личните разходи от джоба на болния човек – за да достигнем да сме единствената държава в Европа с 50% лични разходи на хората за здравеопазване. Този процент средно за Европа е около 15%. Ние не положихме никакви усилия да достигнем до обективни показатели какви са реалните разходи за здравеопазване. В същото време структурните промени в здравната система със свръхпазарния уклон доведоха до свръхконцентрация на абсолютно излишен брой болници в големите градове и съответно оголване на цялата периферия до ниво области. Не коментирам общинското здравеопазване, за селско здравеопазване въобще не можем да говорим...
Електронното здравеопазване
"Време за електронно здравеопазване имахме и преди епидемията. Но нищо не се случваше. А месеците от пролетта досега бяха пропилени, за да не се сетим, че електронното здравеопазване би подпомогнало здравната система и гражданите в ползването на здравни грижи в тези трудни условия."
