„Да имаме критерии, които да бъдат реални, точни и измерими – натовареност на прокурорите, приключване на преписките, успеваемост на всички тези производства в съдебния процес – това са онези критерии, които биха ни дали относително вярна и точна информация“.
Терзиев разглежда първата година от мандата на главния прокурор „по-скоро като социално явление“.
„Друг е въпросът доколко и как прокуратурата влияе на процесите в обществото. /…/ По-големият проблем е, че ние, българите, приемаме прокуратурата като елемент на формиране на политиките в обществото ни, а това не бива да става това. /…/ В последната една година приемаме главния прокурор като фигура, която формира определен тип политики и това може би ни е проблемът. Главният прокурор и по право, и по задължение не е призван да формира политики, а да изпълнява такива“.
Целият управленски процес, заложен още през 2015 година, има определени кусури, смята проф. Терзиев. „Начинът на номиниране, начинът на избиране, не на последно място контролът на дейността на прокуратурата“.
Безспорно е, че избор само с един кандидат винаги поражда съмнения дали няма предварително политическо или друго решение по темата, подчерта Венелин Терзиев.
Стилът на управление в тази институция е от особено значение, каза преподавателят.
„За мен не е важно как се носи главният прокурор – дали носи фуражка, каскети. Това е най-малкото, което трябва да ни интересува. Трябва да ни интересува какъв е стилът на управление, как той го прилага в системата на главната прокуратура, която е достатъчно йерархична“.
Според проф. Терзиев трябва да се промени процедурата на входа.
„Тези, които номинират, да бъдат задължени да го правят, а не да се отказват от тази си възможност. И когато министърът на правосъдието пропусна тази възможност да номинира кандидат за главен прокурор, това безспорно е политическо решение“.
„Успокоение едва ли ще има поради наслагваните напрежения в тази посока“, заяви Венелин Терзиев относно фигурата на разследващия главния прокурор, която ще обсъжда Народното събрание.
„Това е може би стъпка в правилна посока. Винаги ще питаме кой ще контролира контролиращия. Въпросът е да създадем механизъм този контролиращ да получава тази информация, която му е необходима и той да не може да я пренебрегва“.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
