Пандемията Covid-19 сложи отпечатъка си и върху медиите. Най-малкото тя роди буквално лавина от информация за здравните, икономическите и социалните последици от вируса, както и ръст на медийната консумация. Извади на дневен ред с нова сила въпроса с отговорността и качеството на журналистиката,както и на мястото и ролята на обществените медии. В същото време се ускориха световни тенденции, започнали преди няколко години, като например освобождаването на редакционни помещения с цел намаляване на разходите и преминаване на журналистите в режим на работа „хоум офис“. Анализаторите Георги Лозанов, Орлин Спасов и Иво Инджов коментираха пред БНР отражението на коронакризата върху медийната среда и какво се случва в полето на журналистиката в условията на пандемията.
Според Иво Инджов, университетски преподавател и експерт по политически комуникации, могат да се обособят поне три забележими тенденции на промяна в медиите и в журналистиката в условията на пандемията COVID-19, макар и с уговорката, че списъкът не е изчерпателен и още няма убедителни научни изследвания, които да потвърждават или отхвърлят тези наблюдения:
"Първата тенденция е инфодемията - информацията по отношение на епидемията. Втората тенденция - ръст на медийната консумация - е шанс медиите да се докажат с качествена информация и с проверени експертни мнения. Третата тенденция е необходимостта да се преосмислят бизнес моделите, защото се срива пазарът на търговска реклама, а това поставя всички медии в много силна зависимост и необходимост да търсят нови модели за финансиране. Стават все по-актуални и дискусиите за новата роля на държавата по отношение на финансирането на медиите".
И част от тази тенденция е затварянето на нюзрумовете:
"Тук идва въпросът какво ще се случи с журналистиката, когато журналистите не общуват помежду си", коментира Инджов.
На фона на тези предизвикателства според експерта ще расте ролята на обществените медии и в частност на Българското национално радио:
"Ролята на качествената журналистика и на утвърдените обществени медии да противодействат чрез качеството на информацията и надеждността на експертите, които избират".
Медийният експерт Георги Лозанов е категоричен, че пандемията се отрази изтощително на медиите, защото както и лекарите, те са на първа линия. Освен това и отказът на бизнеса от рекламните бюджети в кризата си казва думата. Той смята, че финансовите източници няма да идват толкова по законите на пазара, колкото през сферите на влияние:
"Колкото в по-сложно икономическо положение са медиите, толкова по-зависими стават от капитали, които ги търсят като пазар на влияние. В резултат на това се извършиха големи трансформации в телевизиите. Пример е Нова телевизия. ... Новите собственици правят една мощна концентрация на собственост, не само в сферата на телевизията, но и на вестни, които доскоро се свързваха с Пеевски, а и "Виваком". Това, за мен, е рискована концентрация. ... Обществените медии, колкото и да са свързани със сменящите се мнозинства в парламента, са във фокуса на общественото внимание - все повече хора имат съзнанието, че това са техните медии, те ги издържат, затова е високо изискането от тях и им дава в момента водеща роля по отношение на независимата журналистика. Особено БНР, което е доказало, че може да отстоява собствената си независимост".
Орлин Спасов, медиен анализатор преподавател във Факултета по журналистика, определи пандемията като повратен момент не само за българските, но и за глобалните медии. И че медиите се оказаха в ситуация, в която отговорността им нарасна и трябваше да решават няколко проблема:
"Ненадеждната информация по отношение на пандемията, но и често политически манипулираната информация по отношение на пандемията. ... Много от медиите започнаха по-трудно да се справят икономически".
Относно медийното съдържание медиите трябваше да се адаптират към кризата:
"Да адаптират самата си програма към пандемията, което беше свързано с по-малко инвестиции в производство на медийно съдържание".
Спасов коментира, че беше медийно произведен и един интересен феномен, а именно – много силното поляризиране на общественото мнение по отношение на Covid-19:
"Видяхме силата на медиите да формират общественото мнение".
Репортаж на Мария Костова в предаването "12+4" можете да чуете от звуковия файл.
