Историята – това е действителността в непрекъснатото ѝ развитие. От гръцки – ιστορία – това е "проучване, познание, придобито чрез изследване". Днес Българското национално радио празнува своето 90-годишно познание, своя дълъг път, който тръгва в средата на 30-те години на XX век, между две Световни войни, в държава, опитваща се да бъде част от световното общественото движение и никога да не забрави цената, която е платила за свободата си – обществена, политическа и творческа.
На 25 януари 1935 г. е подписан указ от Цар Борис III, с който радиоразпръскването в България става държавна собственост и така официално се дава началото на "Радио София", както е било наричано в началото БНР. През юни същата година за първи главен ръководител на радиото е назначен поетът и художник Панайот Тодоров Христов, по-известен под псевдонима Сирак Скитник. Следва сформирането на три музикални състава, сред които първообразите на Оркестъра за народна музика и Биг Бенда на БНР. През февруари 1936 г. медията ни отваря врата и към света, чрез предаванията си за чужбина, чийто правоприемник е Радио България.
"Честит празник на всички колеги и на всички слушатели, а вече и читатели и зрители на Българското национално радио! – с тези думи се обърна към нас и аудиторията ни генералният директор на БНР Милен Митев в специално интервю за Радио България. – Нашето най-голямо предизвикателство като медия с толкова дълга история е, използвайки уроците от историята, да се модернизираме и да застанем наравно до по-новите си конкуренти. Днес конкуренти са ни всички, които се стремят към най-ценния ресурс – времето на аудиторията. Ние в еднаква степен се конкурираме с други традиционни медии, със социалните мрежи, с платформи за споделяне на видео съдържание, с компютърни игри и е много важно как ще се разграничим и какво повече и различно можем да предоставим на своята аудитория, за да избере тя именно нас" – посочва Митев с убеждението, че като обществена медия БНР трябва да бъде навсякъде, на всички платформи:
"Ние трябва да извървим пътя до нашата аудитория. Не можем да очакваме тя да ни търси. Трябва да предлагаме услугите си по начин, който да е най-лесен и най-достъпен за аудиторията, защото това е единственият начин да изпълняваме пълноценно своята обществена мисия. Радио България мисля, че е един чудесен пример в тази посока, защото е медия, която стартира като ефирна (на къси и средни вълни – бел. ред.) и беше една от последните преди почти пълното преустановяване на излъчване на средни вълни в БНР, която излъчваше именно на тези средни вълни, а сега живее почти ексклузивно в интернет. И чрез нови технически изразни средства достига до още по-широка аудитория както чрез текст, така и чрез звук и картина" – заявява Милен Митев.
Тази особеност на настоящето – да бъде дигитално облечено – води през 2022 г. до създаването в БНР на Дирекция "Дигитални програми". Неин директор е журналистът и писател Иво Тодоров. В интервю за Радио България той изрази увереност, че "радиото е екипна работа – без значение дали говорим за създаване на съдържание за радиоефир или дигитална среда", но продължава да стои зад думите си, че "интернет се оказа най-голямото предизвикателство за традиционните медии – ако не си подготвен за това предизвикателство, няма как да продължиш да съществуваш". А националното радио не просто съществува днес, но и гледа в бъдещето.
Иво Тодоров за богатото дигитално портфолио на БНР и мястото на Радио България в него
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
"Нашата дирекция прави стриймове от събития, като шествия и протести, връчване на мандати за правителство и пр., така че в реално време потребителите да могат да видят какво се случва, което не е чист вид радио-съдържание. Но историята, понеже ме попитахте, е нещо много интересно и никой от нас днес не започва нещо от самото начало. Има предавания, програми, които са емблеми за БНР и с тях са израснали поколения. Стъпвайки на този опит, можем само да се развиваме. И нещо интересно, което аз понякога определям като ирония на съдбата или късмет. През 2015 г., като програмен директор на БНР аз организирах 80-ата годишнина на общественото радио. Сега, като директор на "Дигитални програми" организирам 90-ата годишнина и в частност церемонията по връчването на наградите "Сирак Скитник" и това наистина е нещо вълнуващо. От друга страна, празникът не е само на 25 януари – празнична е цялата година, и след това започва десетилетието, което ще ни отведе, живот и здраве, към столетието. Тази година ще бъде вълнуваща за нас и заради пускането на три нови сайта и приложения. Апликациите са BNR-NEWS (за новините), BINAR – платформа за слушане, за аудио-визуално съдържание и третата е Детското БНР. Тези апликации ще имат свободен достъп. Въпреки че светът е глобален, интересуват ни регионални неща и тези апликации ще дадат възможност човек да селектира съдържание според своите лични интереси и потребности."
Всяко едно медийно съдържание живее много по-дълъг живот в дигитална среда, категоричен е Иво Тодоров и допълва, че БНР може да се похвали с огромно информационно богатство, което е на разположение на потребителите си на www.bnr.bg. В основата му стои първият сайт на радиото, създаден за Радио България и поддържан от екип, начело с Любомир Лазаров, и дълго време представящ съдържанието, създавано от репортери, редактори, преводачи на предаванията на чужди езици за чужбина и на български – за сънародниците ни по света.
В допълнение към ефирните програми, текстовите и аудио- публикациите, през последните две години обществената медия започна да създава и оригинално аудио-визуално съдържание специално за дигитална среда. Началото беше поставено с аудиоподкасти, а днес медията ни произвежда и няколко видео поредици, които се радват на сериозен интерес.
"За година и половина от създаването на канала БНР-Подкасти в YouTube гледаемостта всеки момент ще достигне 8 милиона – с нескрито задоволство посочва Тодоров. – Абонирани за канала са близо 30 000 потребители на платформата при около шест милиона население. Официалният сайт на БНР също е една динамична платформа. Доказват го и трите нови сайта и трите апликации, които ще бъдат пуснати през настоящата юбилейна за нас 2025 година след близо две години усърдна работа."
Персонализацията на съдържанието на платформите няма да накърни достоверността на информацията, която БНР ще предлага в бъдеще, уверен е Иво Тодоров:
"Институтът "Ройтерс" за поредна година определи Българското национално радио като институцията с най-голямо доверие към достоверността на новинарско-информационно съдържание, което ние създаваме. Така че това е отговорност, която трябва да продължим да защитаваме. Мисля, че се справяме."
"Най-лесният начин да се борим с фалшивите новини е като предоставяме повече и леснодостъпна информация навсякъде. Затова се стараем да бъдем на всички платформи, и от миналата година "Новините" на БНР бяха качени дори върху силно дискусионната платформа TikTok – припомня генералният директор на медията Милен Митев. – Но каквито и дефекти да има една платформа, по-добре на нея да могат да се четат, гледат и слушат по-често истински новини, идващи от медии като нас, защото това, смятам, е единственият начин да противодействаме на дезинформацията. Истината е, че забраните рядко са ефективни. И второ – трябва да работим за повишаване на това, което наричаме медийна грамотност. Най-общо казано, хората трябва да са екипирани с инструментариума да разпознават истината от лъжата, да поставят под съмнение това, което виждат и чуват. Защото опити за манипулация чрез медиите винаги ще има. Технологичните средства, които и на нас много ни помагат, помагат и на онези, които се опитват да дезинформират и да манипулират. Така че най-добрият начин да противодействаме на това в дългосрочен план е като направим така, че самите хора да могат да разграничават истината от фалшивото. Всичко друго са само временни мерки с променлив успех."
Именно доверието на потребителите, изпробвано във времена на пандемия, война, икономически и политически кризи, е най-голямо доказателство за обективност и пълнота на изнесените факти.
"Радио България" е програмата на БНР, която се явява врата към света за обществената медия. Това е медията, която "превежда" делника на българите до вниманието на чуждоезичната аудитория по цял свят чрез програмите си на десет чужди езика (английски, руски, френски, немски, испански, гръцки, турски,сръбски, албански, румънски). Същевременно обаче е и медията, която разказва за живота на българите зад граница на аудиторията в страната и по света.
"Това е много голямо богатство в портфолиото на Българското национално радио. БНР има много голямо потребление от юзъри в чужбина – пояснява Иво Тодоров. – Те са или носители на българския език с някаква друга националност, или българи, които живеят в други държави. Последните месеци беше регистрирано много голямо потребление на съдържание на Радио България от граждани на Украйна, които са се преселили в Западна Европа. Причината е именно това, че БНР предоставя достоверна информация по тази тема (войната в Украйна – бел. ред.). И това е много хубаво, защото е признание за това, което БНР и вие като колеги правите. И въпреки че Българското национално радио не е комерсиална медия, но ние сме на конкурентен път, това ни носи трафик, който не е за подценяване."
"Това, което може би мъничко липсва в момента е една цялостна стратегия на нашата страна за това как по най-добър начин да се използва ресурсът, който имаме в Радио България. Защото чрез Радио България държавата България може да говори на целия свят, а и по-конкретно на всичките ни съседи, с които напоследък, за съжаление, отношенията често пъти не са толкова гладки, колкото би ни се искало – посочва Милен Митев. – И поради това смятам, че би било хубаво ако ни се обърне повече внимание, защото Радио България е ресурс, който може да се използва много по-ефективно. А и смятам, че има нужда от повече инвестиция в него, така че да се предоставя достатъчно много информация и да се поддържа интересът на аудиторията."
С благодарност към колегите си посреща 90-годишния юбилей на БНР и главният редактор на програмата за чужбина Красимир Мартинов, който е започнал професионалния си път именно от Радио България.
Красимир Мартинов: Радио България удържа високо ниво на професионализъм и не спира да осъществява нови идеи
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
"Преминали сме какви ли не турбуленции, включително през нелепото управленско решение от 2017 година програмата да бъде оставена като радио без глас и да бъде поставено на карта нейното съществуване. Именно в тези години и след това екипът на Радио България показа устойчивост и известна доза инат и така продължаваме мисията на първите създатели на тази програма. Нямаме ресурсите, с които са разполагали те, а пък и времето се промени, но не бива да се предаваме. Във време на обезценяващи се стойности, Радио България продължава, по моему, да удържа високото си ниво на професионализъм, да излиза с нови идеи и поректи и да ги реализира."
През 2021 г. Радио България възобнови предаванията си на девет чужди езика, звучащи онлайн всеки ден под името "България днес", за което получи и голямата награда за принос в радиожурналистиката "Сирак Скитник". През 2022 г. възобновихме и всекидневните си радиопредавания за българите по света, добавихме и още един език в короната си - румънският. През 2023 г. започнахме проекта "Радио България при българите в…", чрез който до момента сме представили българските общности в Албания, Сърбия, Гърция, Португалия, Словакия, Турция и Италия. Чрез оригиналните си идеи Радио България се включи в Националната програма за отбелязване на 150-ата годишнина от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски. Направихме серия от публикации, които запознават чужденците с делото на Левски, които може да откриете и днес на нашия сайт. Възобновихме, след 40-годишно прекъсване, записите на музикални произведения, част от песенното богатство на българските граждани, чийто майчен език е турският - записахме 13 такива произведения на нов глас, със съвременни изпълнители. И не на последно място – осъществихме изнесени предавания от района на Кърджали и Лудогорието и бяхме гласът на българите по целия свят по време на всички шест извънредни парламентарни избори в България. Доказахме на дело фразата "Съединението прави силата" и с "Часът на "Радио България" – седмичното едночасово предаване, което правим в ефира на програма "Христо Ботев".
"Това беше задължително да стане, защото аз винаги съм се дразнел от определено "феодално" отношение – казва Кин Стоянов, директор на програмата за култура на БНР. – В самите програми може да сме различни екипи, но ние сме една корпорация – Българско национално радио – един общ, сериозен организъм и взаимното преплитане в различните програми е сериозно доказателство за нашата зрялост и сила."
Кин Стоянов: БНР е един общ организъм и съвместната работа на програмите е доказателство за нашата зрялост и сила
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
На свой ред Кин Стоянов определи като "един от най-големите културни подвизи" на 2024 година новия прочит на "Под игото" – дело на Руси Чанев и аудио реализиран с режисьор Валентин Ганев в БНР. На 19 февруари т.г. проектът ще бъде представен и в Българския културен институт в Братислава, а след това и във Виена. А като пожелание за празника ни, с вроденото му чувство за хумор Кин Стоянов казва:
"Сега ще кажат: "директорът тук седи и препоръчва". А пък ако мога нещо за себе си да си пожелая, това е нещо, с което влязох в кабинета на директор на програма "Христо Ботев" – че директор до време, журналист до гроб!"
Юбилейната за медията ни 2025 година за Радио България започна с вяра и ново сътрудничество. Част от програмата ни вече е всекидневната рубрика "Църковен календар", а в края на януари започваме и излъчването на нов подкаст за българските православни общности зад граница – "Мост на вярата".
Той се реализира с благословията Българската православна църква и със съдействието на "Църковен вестник", официалния орган на Светия синод, уточнява главният редактор Красимир Мартинов:
"Ще спомена и доброто сътрудничество, което започнахме преди години с Асоциацията на българските училища зад граница, добрите партньорски отношения с Изпълнителната агенция за българите в чужбина, както и с всички институции, имащи отношение към темата българи в чужбина. Предстои да засилим комуникацията и взаимната работа и с други партньори и други държавни институции, когато се сформират, така че да се надяваме на успех."
Днес Красимир Мартинов изказва благодарността си първо към хората, които изпълват със съдържание идеята на програма Радио България и, разбира се, към ръководството на обществената медия, че застава зад нас и осъзнава какъв капитал и огромна добавена стойност има тази програма за Българското национално радио.
"Това е едно от желанията ми в бъдеще – и държавата ни, освен ръководството на радиото, да прояви достатъчно далновидност и да използва много по-рационално медии като Радио България в подкрепа на всичко българско и родно, ако използвам тази строфа от "Аз съм българче" на Иван Вазов. Ние сме тук и продължаваме! Честит празник на всички колеги и на всички наши слушатели и хора, които ни подкрепят!"
"И на себе си, и на всички колеги, които работят в радиото, пожелавам да не губим този пламък в нас, който ни кара да продължаваме да работим в БНР! Защото, с риск да прозвучи клиширано – работата в обществена медия е наистина мисия – убеден е генералният директор Милен Митев. – Това е не просто работа, това е отговорност към цялото общество и смятам, че носи изключително голямо удовлетворение. Обществена тайна е, че заплатите в обществените медии у нас в момента не са особено високи, но въпреки това в радиото продължават да работят много мотивирани специалисти. Очевидно, тях ги привлича не заплатата, а възможността да направят нещо значимо, защото медиите дават възможност да се опитаме, доколкото имаме сили, да променим света към по-добро. Пожелавам си най-вече да не губим желанието да променяме света към по-добро. Всичко останало малко или много може да се нареди."
Честит празник, Българско национално радио!
Още за проявите, с които БНР отбелязва своята 90-годишнина четете тук:
Снимки: Ани Петрова, Ирина Недева, БНР, личен архив
