Eмисия новини
от 15.00 часа
Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Дървесно меню в пустинята Негев

4
Снимка: архив Феня и Искра Декало

На български изразът „Да хапнеш дървото“ има нелицеприятно значение. Кореспондентите на БНР в Израел Искра и Феня Декало обаче са го направили буквално – в най-голямата изкуствено посадена гора не само в Близкия изток, ами в цялото Средиземноморие. Там те са опитали „дървесно меню“ в разсадник, отвоюван от пустинята Негев в Израел.

Искра Декало разказва: „Разходка до гора насред пустинята звучи причудливо, но действителността може да накара усмивката да се превърне в смайване. Преди да видим леса, попаднахме в разсадника, където се отглеждат дърветата и храстите за него. В пустинята високата растителност не може да се самовъзпроизвежда и на мястото на всяко изсъхнало дърво трябва да бъде посадено друго. Доказателство за това са участъците, където са избухвали пожари. Въпреки че с пепелта си дърветата са наторили почвата, на това място нищо не е изникнало. За да няма повече унищожителен огън, на покрива на лесничейството е поставена камера, която предава информация за случващото се на 360 градуса, а изкуствен интелект преценява дали има нещо нередно. 24 часа дежури пожарна.“

Главен ботаник на разсадника е Пауло Черкасов, чийто живот напомня пресадено дърво. Дядо му бяга от украинските погроми в началото на 20-ти век в Аржентина, а баща му – от диктатурата там, в Израел. Пауло Черкасов сподели пред Покана за пътуване: „Част от дърветата отглеждаме от семенца, а други от филизи. Предпочитаме да садим местни дървесни видове. За мнозина, например, евкалиптът вече се смята за местен. Всъщност е имало легенда, че той изсмуква подпочвените води и блатата. Там където по Светите земи не е било пустиня, е имало блата. Затова преди повече от век доставили първите евкалипти от Австралия.

Местно дърво е палмата. Но най-ценните финикови палми – кралските, са били унищожени по време на Османското владичество. Сред арабските страни е съществувало негласно споразумение да не се продават точно такива фиданки на евреите. Сравнително късно – през петнадесетте години на миналия век са доставени фиданки на първите кралски палми от Калифорния. Сега Израел е на първо място в света по производство на фурми с дължина до 13 см. Те са изключително скъпи.
Заради солената почва и подобренията, направени от израелските учени, това са най-вкусните плодове. Знае се, че са изнасяни още по време на римската империя за трапезата на императорите.

Но аз искам да ви „нагостя“ с плодовете на дървета, които отглеждаме тук. Те са „имигранти“, като повечето от жителите на Израел. Пред входа има две хлебни дървета, пренесени от Средна Азия. Тук те раждат до 200 плода на година. Засадили сме и в гората. В Израел няма традиции за готвене на техните плодове, но на горските обитатели много се харесват.

Фруктите на саламовото дърво на вид напомнят хамбургски колбас, но са твърди и не стават за ядене. Отглеждаме го като декоративен вид. На бъчва, но с остри бодли по нея, прилича дървото на пияниците. Имаме и по-малко бодлива разновидност. И при двете версии, когато се пробие зеленикавата кора, потича течност, която може да удовлетвори жаждата. Самото дърво не е претенциозно и не изисква поливане.

От кактуса, от който се добива текила, в малък цех в разсадника преди време произвеждаха въжета, рогозки, чували. За съжаление тези изделия вече не се търсят.

Искам да обърна внимание на едно дърво, което също отглеждаме за гората. То е традиционно, местно, въпреки че в Библията е споменато само веднъж. Това е рошковът. Дава плод чак след 70-ата си година. Когато презрее, е сладък, но е с много неприятна миризма. Затова пък неговите плодове се споменават често в бита ни. Измерваме златото и скъпоценните камъни в карати. А карат е семето на рошкова, което има привилегията да е с едно и също тегло и големина, независимо при какви обстоятелства е отглеждано. Също така, когато споменете какъв размер обувки носите, всъщност казвате колко рошкови семенца е дълъг кракът ви“, завършва Пауло Черкасов.

Феня Декало пояснява: „Още не са прерязали лентата за официално откриване на гората Ятир, която е била засаждана в продължение на повече от 60 години. В основата на проекта е организацията „Керен каейемт ле Израел“, която от 120 години купува и залесява пустеещи земи. Най-често това става с пари от дарения. От началото на миналия век до 1939 г. и в България са събирали такива волни пожертвувания. С тях са купили земята на съществуващите и до днес в Израел „български селища“.
Израелските еколози наричат дейността ѝ „посегателство върху пустинята“. Те са против всякаква дейност и са за запазване на природата в автентичния ѝ вид. За да удовлетворят техните желания, от „Керен кайемет“ са купили съседен на гората участък и са го обявили за природен резерват с цел съхраняване на животните от пустинята. Но цялата фауна е предпочела сама да се премести под дърветата. Още повече, че сред иглолистните и кедрови гори има и „островчета“ с плодни и декоративни дървета от видове, които не се нуждаят от специални грижи както в плантациите. 

Най-много почитатели и сред животните, а и сред хората имат черешите и вишните, посадени на върха на планината Хиран, където климатът е по-близък до този в Голанските възвишения. По принцип се смята, че черешите и вишните не виреят в Израел и цените им в магазините са трицифрени“.


Снимки: Феня и Искра Декало

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия