Най-голямата партия в най-влиятелната държава в ЕС има нов лидер. Християндемократическият съюз на Германия избра преди седмица Армин Лашет за свой председател. В навечерието на парламентарни избори, които ще сложат оповестения край на политическата кариера на Ангела Меркел, консерваторите в Германия трябваше да избират между нараненото его на Фридрих Мерц, финия международник Норберт Рьотген и малкия човек, наричан „Меркел light“ Армин Лашет. Верни на максимата „не прави смени в печеливш отбор“, германските християндемократи заложиха на още от същото - Армин Лашет вече е не само председател на водещата партия в страната, но и претендент за канцлерската номинация.
„ХДС избра политическия център, който привлича най-много избиратели и ще продължи курса на Ангела Меркел. Армин Лашет олицетворява най-добре този курс“. Това твърди политологът проф. Уве Юн от университета в Трир. Въпросът, който обаче вълнува всички е, дали избирайки Армин Лашет, ХДС избра следващия кандидат-канцлер?
„Не се знае. Трябва да изчакаме. По традиция двете посестрими консервативни партии - ХДС и ХСС, издигат общ кандидат. Председателят на ХСС Маркус Зьодер също е спряган за кандидат. Така че двамата с Лашет трябва да вземат това решение - вероятно пролетта, след Великден“.
И след като в две големи западни провинции се проведат ключови местни избори.
„Повечето партии ще изчакат регионалните избори и ще номинират водещия си кандидат след това. ХДС не прави изключение. В същото време не вотът в западните провинции Баден-Вюртемберг и Райнланд-Пфалц ще е изпитание за новия лидер на християндемократите. По-скоро регионалните избори в три източни провинции, където ХДС се бори за гласовете на симпатизантите на крайнодясната „Алтернатива за Германия“, обяснява уважаваният политолог от университета Дуисбург-Есен проф. Карл-Рудолф Корте. И двата вота са трудни за ХДС, защото излизат срещу двама много харесвани министър-председатели, смята проф. Юн, и допълва:
„В икономически силната провинция Баден-Вюртемберг управлява Кречман от Зелените, а в Райнланд-Пфалц - социалдемократката Драйер. Опитът показва, че одобряваните премиери могат да решат вота във федералните провинции. Така че не съм убеден, че резултатът от изборите ще предопредели номинацията на консерваторите за канцлер. Но със сигурност ще ни даде ориентир как се възприема новият партиен лидер“.
Виждате ли Армин Лашет като канцлер? И може ли да излезе от сянката на Ангела Меркел?
„Трудно е за Армин Лашет. Ангела Меркел е много харесвана и има много висок личен рейтинг, особено сега, по време на пандемията. Така че за всекиго би било трудно да излезе от сянката ѝ. Лашет трябва да се пребори за доверието, което си спечели Меркел за 16 години управление. Мисля, че много избиратели още не са осъзнали, че Ангела Меркел няма да се кандидатира повече. Когато го осъзнаят, Лашет ще трябва бързо да ги убеди, че той е нейният наследник“.
„Лашет е съвършено друг тип и се различава от Меркел. Той е западногерманец, католик, а като политик е медиатор. Лашет многократно е доказвал, че има силата да убеждава политическите си противници и да ги печели на своя страна. Това го отличава от Меркел. Двамата споделят вижданията си за либералната икономическа политика, и за миграцията. Но стилът им на комуникация и начинът на управление е много различен“, казва проф. Корте.
Но има още една подробност - Армин Лашет е министър-председател в Северен-Рейн Вестфалия и оглавява коалиция с либералите. Номинацията му за германски канцлер - макар и негласно - се оспорва от друг премиер, на Бавария, Маркус Зьодер, който напоследък прави реверанси към Зелените, най-вероятно втората политическа сила след парламентарните избори през септември, и към момента най-харесвания от германците за този пост. Проф. Юн:
„Въпросът е важен, защото става дума за бъдещето стабилно управление. В момента евентуална бъдеща коалиция между консервативния блок и Зелените се радва на широко одобрение. Това е най-вероятната формула на правителството след изборите през септември. И в тази връзка, Армин Лашет също се възприема добре от Зелените. Дори мога да си представя, че с Лашет може да се постигне по-лесно коалиция, отколкото със Зьодер, защото той е много по-прагматичен и по-гъвкав“.
Проф. Корте е по-предпазлив:
„Нека не избързваме с прогнозите. Както видяхме, пандемията е в състояние да промени всичко. Факт е, че пандемията „бетонира“ управляващите и докато живеем с коронавируса това вероятно няма да се промени. През летните месеци ще знаем повече за нагласите на избирателите и възможните коалиции. Засега следващото правителство ще се състои от две партии, но кой знае, може да се наложи привличането и на трети партньор“.
Третият може да бъдат именно либералите, партньорите на Лашет. На конгреса на ХДС той успя да се наложи със сравнително малка разлика. Често наричан „меркелианец“, сякаш вестфалецът е подценяван?
„Определено е подценен. Лашет е търпелив и издръжлив политик. Бих го оприличил на маратонец сред политиците. А и не бива да забравяме, че Ангела Меркел беше посрещната по същия начин в голямата политика. Наричаха я „момичето на Хелмут Кол“. Едва по-късно се профилира и се превърна в уважаван политик. Този упрек обаче често се отправя към политици, които приличат на предшествениците си“.
Проф. Уве Юн обяснява и защо Фридрих Мерц, който на два пъти загуби вота за лидер на германските християндемократи, продължава да бъде страстно обсъждан:
„Мерц просто има много привърженици в ХДС. Той е лицето на по-консервативните в партията, особено в Източна Германия, както и на християндемократите, които подържат неолибералния икономически ред. А те съвсем не са малко в партията“.
Проф. Карл-Рудолф Корте има друго обяснение защо Мерц имаше значително по-голяма подкрепа на конгреса преди две години и половина:
„Който тогава гласува за Мерц, искаше да изгони Меркел. Две години и половина по-късно обаче Меркел се радва на „коронабонуса“ - заради пандемията канцлерът значително увеличи рейтинга си“.
Освен това Фридрих Мерц сам си подля вода, когато след конгреса миналата събота излезе с изненадващото предложение да оглави министерството на икономиката в сегашното правителство на опонента си Ангела Меркел:
„Това разгони привържениците му, защото, съгласете се - това предложение е меко казано нахално и много далеч от сериозността, която се предполага, че има политик от неговия ранг“.
Един от основните упреци към отиващата си Ангела Меркел е, че е олевила партията и така е оставила празно пространство за крайнодясната „Алтернатива за Германия“. Никой обаче вече не вярва, че консерваторите могат да се върнат към старите си позиции. Проф. Юн:
„С олевяването на ХДС, или по-точно - със заемането на центристки позиции, Ангела Меркел успя да отслаби социалдемократите. Тя си осигури подкрепата на избиратели, които преди това гласуваха за социалдемократическата партия. Трудно е ХДС да се върне обратно в дясното политическо пространство. Още повече че днешните избиратели на крайнодясната „Алтернатива за Германия“ са бивши избиратели на ХДС. Те гласуват за новата формация от протест, така че дори за консерватор като Фридрих Мерц би било трудно, даже невъзможно да си ги върне“.
Християндемократите се радват на висок рейтинг. От началото на пандемията те добавиха цели 10 процента в допитванията. Само на канцлера и кризисната ѝ политика ли се дължи това?
„Не само, трябва да отдадем заслуженото и на компетентността и опита на Християндемократическия съюз в икономиката и справянето с кризи. Този висок рейтинг обаче е своего рода „доверие в аванс“. Т.е. християндемократите трябва да се справят успешно с кризата. А тя далеч не е само здравна, тя е преди всичко икономическа. Ако консерваторите се провалят, на ХДС му предстоят тежки времена. Основните икономически въпроси ще ни занимават едва след парламентарните избори тази есен“, смята проф. Юн.
Пандемията, която неминуемо присъства във всички решения както на политиците, така и на избирателите, оставя усещането, че партиите се намират в момент на пренареждане и преосмисляне на идеологията, която изповядват. Как промени ковидкризата партийния ландшафт? Проф. Корте:
„Натискът върху партиите ги накара да се сплотят още повече. Това може да се види много ясно в политическия център. Отчитам стабилизиране на партийната система, стабилизиране на подкрепата за демокрацията и за държавата - нещо, което след години на аполитичност отдавна не сме виждали. Отчитам дори копнеж у хората държавата чрез партиите и демократичните структури да управлява тази безпрецедентна криза, в която живеем. Така че според мен криза в партийната система няма. Има протести, но те са малки и маргинални. В очите на хората партиите очевидно се справят с предизвикателството и стрес теста, на който сме подложени всички“.
