Тази година се навършват 50 години от авария при геоложки проучвания край село Дервезе в днешен Туркменистан, тогава част от Съветския съюз. Заради човешка грешка на място е подпален огромен джоб с отровния газ метан, като учените се надяват, че по този начин ще го изгорят. Пламъците бушуват и до днес, а съвременните учени трудно могат да достигнат до архивни документи, защото всички проучвания, свързани с нефт и газ в Съветския съюз, все още са засекретени.
В кратер с диаметър около 70 метра половин век гори огън, защото точно преди 50 години съветски учени правят проучвания за наличие на залежи на природен газ и петрол. Оказва се, че има огромен джоб с метан, в който пада съоръжението, с което правят проучвания. И това е най-малкият проблем. Метанът е отровен газ, който покосява живота. Хората в близост са евакуирани, а архивите пазят ужасяващи снимки на умрели животни. Какво мислите, че правят съветските учени - запалват метана с надеждата, че ще изгори за шест седмици до няколко месеца. Само че от „няколко” месеците стават безброй, защото пламъците все още бушуват, което пък прави мястото туристическа дестинация.
Оказва се, че на дъното на кратера живеят и микроорганизми, които се чувстват отлично там при екстремните температури.
Местните жители (около 350) в момента печелят от туристическите посещения на това уникално място, което наричат „Портите на Ада”. То обаче не е толкова уникален природен феномен, тъй като и на други места по света природните залежи поддържат вечни пламъци.
Първата спирка е в Индонезия през 15-и век в султаната Демак. Тогава за първи път е описан „вечен пламък”, а легендата гласи, че Сунан Калиджага е открил мястото, а когато е забил в земята тоягата си, се възпламенил пламък. Оттогава до днес – той гори и е известен като „Вечният пламък” на Мрапен. Всяка година той е използван и за будистки церемонии, а през 2018-а там е дадено началото на младежки спортни игри в Азия. Нито дъжд, нито силните ветрове гасят този пламък не просто защото е свещен, а защото се намира до залежи на природен газ, които поддържат силата му.
До индийския град Джария има въглищен басейн, заради който избухват мрежа от „чудовищни” пожари, както ги описват местните хора. Първият е избухнал през 1916-а година, а огънят е толкова силен, че не може да бъде овладян нито с вода, нито с пясък или с химикали. Вярва се, че местността може да се къпе в пламъци още 4000 години.
В Австралия край град Винген също ще видим горящ хълм. От 1830 г. той беше считан за единствения активен вулкан в Австралия. Засега се знае само, че в продължение 6 000 години планината изгаря с метър на година.
1000 години преди Христа - в далечината се намира планината Химера в държавата Ликия, днешна Турция. И тук метан подхранва вечните огньове на Химера, а в древността мореплавателите са се ориентирали по високите и ярки пламъци от много далеч.
Баба Гургур е голямо находище на нефт, което се намира до иракския град Киркук. Мнозина изследователи са убедени, че по всяка вероятност онази „огнена пещ”, в която вавилонският цар Навуходоносор заповядал да хвърлят тримата, задето отказали да се прекланят пред златния идол, е именно Баба Гургур.
Азербайджан, в планината Янар Даг има място, където можем да се разходим сред огнените езици. И там се среща вече познатото явление - залежи на природен газ подхранват пламъците.
