„Опазването, консервацията и реставрацията на една културна ценност е тънко изкуство и наука, изисква специални познания и професионален морал. Целта му е как ценността да бъде съхранена (както казва Венецианската харта, много важен документ в тази област), да бъде предадена на следващите поколения в цялото богатство на нейната автентичност – едно от най-ценните качества на културното наследство. Хартата изисква един респект към оригиналния материал“, поясни той в предаването „Хоризонт до обед“.
Къщата с ягодите е безспорна ценност, категоричен е проф. Кръстев.
„Като архитектура, с нейните изразителни фасади, с нейните интериори. Познавам тяхното състояние към 2016 година – врати с кристални стъкла, витражи, ламперии, вградени мебели. Ценна е в своята цялост, но тя е ценна със своята автентичност. Тя е един прозорец към историята. Разбираме как са живели хората тогава, как са строили, какво са харесвали. Ако я разрушим, ние затваряме този прозорец.“
Възможен ли е демонтаж и след това реставриране по автентични данни, каквато идея имаше собственикът на историческата сграда Валентин Златев? Има ли тенденциозност в разрухата на подобни сгради?
„Това се превръща в една доста добре усвоена практика в последно време – да се направи така, че една сграда да се разруши, която е паметник на културата, културна ценност и след това да се преизгради, евентуално. Тютюневите складове в Пловдив си спомняте как изгоряха. Или сградата се оставя без поддържка, докато стане опасна, за да бъде разрушена или сама да рухне. На „Алабин“ рухна една сграда паметник на културата и уби две момичета. Или се прави експертиза, която доказва, че няма друго решение, освен събаряне“, коментира Тодор Кръстев.
„Въпросът е дали една стара, „болна“ сграда, в лошо състояние - като Къщата с ягодите, може да бъде спасена. Разбира се. Това е същността на консервацията, която има на разположение най-съвременните постижения на науката и техниката да „излекува“ паметника. Както са били „излекувани“ преди години паметници в много тежко състояние, в Старинен Пловдив например. Както се спасяват хиляди стари сгради по света, без да се събарят и преизграждат“, категоричен е специалистът.
Твърди се, че няма друго добро решение извън събарянето на Къщата с ягодите, за което се използва евфемизма „демонтиране“, каза още проф. Кръстев. „Тоест да се направи нейно копие. Твърди се, че при всяко друго решение къщата щяла да бъде опасна.“
Проф. Тодор Кръстев предлага експертизите да бъдат публикувани в пълен обем, за да се запознае обществеността с тези аргументи.
Къщата с ягодите е частен случай, но той илюстрира тенденция, която у нас е вече в ход, подчерта Кръстев.
„Ние сме в процес на постепенна подмяна на автентични български ценности с техни копия, което е удар върху тяхната ценност.“
„По този начин се осигурява бързо усвояване на средства. Това беше замисълът на масовото строителство на бутафорни копия на крепости, свързано с разрушаване на оригинални ценности, при това финансирано с европейски средства. Друго – да се спестят пари и време. Консервацията е скъпа е трудоемка дейност. Не на последно място – да се задоволят интересите на собственика: преизграждането винаги е свързано с едни удобни изменения. Копията никога не са точни като оригинала. Те винаги са в някаква степен удобни за собственика. Лошото е, че това се превръща в практика, която се поощрява официално“, смята проф. Тодор Кръстев.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
