Като опитен алпинист, вестник „Стършел” изкачи още един връх – 75 години. Връх, който нито един български вестник не е изкачвал. 75 години Националният седмичник за хумор и сатира излиза без прекъсване, без да е променял името и бодливия си нрав. В историята му има различни периоди – започнал като ляв вестник и партийно издание, след промените през 1989 г. „Стършел” става истински независим вестник.
Вестник „Стършел” успява за 75 години да запази достойнството си и да не се поддаде на диктат.
Михаил Вешим разказва повече за историята на "Стършел" и за Гнездото на Стършелите:
"Казахте, че ще се смеем, ама работата е сериозна. Вестникът е създаден от леви интелектуалци – по-късно те стават известни български писатели: Челкаш, Валери Петров, Богомил Райнов, Павел Вежинов, Христо Ганев, Асен Босев. Христо Ганев е най-старият жив Стършел.
Вестникът е създаден да громи опозицията със средствата на хумора и сатирата. Когато вече няма опозиция, вестникът започва да дразни властта и най-вече Вълко Червенков, вождът без чувство за хумор. Следват опити за разправа и уволнения, мъмрения.
Малко след това "Стършел" основава Сатиричния театър. Един слабо известен факт. Валери Петров и Радой Ралин са основоположниците на Сатиричния театър с един техен спектакъл.
Най-трудно беше на Христо Пелитев – най-дълго заемал поста, цели 26 години. Той хем имаше чепатия нрав на сатирик, хем трябваше да се съобразява с партийната линия. Четеше фейлетоните под лупа – да не би някъде линията да се изкриви. И когато хванеше „изкривяване”, играеше редакторският молив… Неговият страх: да не звънне червеният телефон със заповед за уволнение. Тогава ние, по-младите, се майтапехме, че по лицето на Пелитев може нагледно да се види що е то „язвителен хумор” – когато Главния го свива язвата от жилещи текстове и карикатури.
Беше времето на Езоповия език. Във вестника работеха най-добрите писатели и карикатуристи – цветът на българската сатира. В "Стършел" излизаха сатиричните поеми на Валери Петров, епиграмите на Радой Ралин, карикатурите на Георги Чаушов, който правеше карикатури-притчи за интелигентния читател. Авторите търсеха артистичен израз, всичко, казано директно – не можеше да излезе. Фейлетоните на Мирон Иванов, Петър Незнакомов, Дамян Бегунов, Йордан Попов, Станислав Стратиев... – "Стършел" се крепеше на тия талантливи хора, "Стършел" беше отдушник, "Стършел" се четеше жадно, имаше критика към режима, въпреки цензурата.
Йордан Попов пое кормилото в най-бурния период, когато се решаваше съдбата на вестника. „Зодия „Овен” съм” – казваше той за себе си. С упоритостта на овен и с остротата на перото си успя да надделее над „червените мандарини”. В ония бурни времена „бодливото трио” Попов, Георги Чаушов и Георги Александров успя да извоюва независимостта на „Стършел”. За да е вестникът такъв, какъвто е и днес – далеч от властта, от политически партии и икономически групировки.
След Йордан на редакторския стол седна Кръстьо Кръстев – много по-мек и сговорчив характер, но пък твърд в едно – в художествения вкус. Той не позволи на простотията, която превземаше другите медии, да влезе в „Стършел”. Кръстьо затвори вратата на редакцията за хумористичната чалга, тип „ку-ку” и Слави, за уличния език и за „жълтата гостенка” на прехода – жълтата журналистика.
"Стършел" е особена порода – той е едновременно вестник (в него се пише журналистика), но в него има и литература.
Цензор съм в два случая: Във вестника да не отсъства добрият вкус – нещата да бъдат поднесени елегантно, а не директно и просташки, и другото – да се пише на литературен български език.
На мен сега ми е най-лесно – нямам притеснения за „правата линия”. Или за това, че някой партиен секретар ще ме уволни по телефона. И когато в класация пишат, че по свобода на словото сме на 111-о място, някъде при Бенин и Того, се усмихвам недоверчиво. Ами я си представете, че сме „стършели” в Русия, в Турция или Беларус!
Като главен редактор, имам само един кошмар: че някой ден „Стършел” спира да излиза – по технически или по финансови причини. Тогава читателите ще кажат: създадоха го известни български писатели, в него работиха Радой Ралин и Борис Димовски, Стефан Гечев и Борис Априлов, Марко Ганчев и Георги Чаушов… А го затри някой си Вешим…"
Чуйте повече в звуковия файл.
