„Сметнах, че би било много красиво не само за глухите преживяване, а и за всички хора, които могат да се докоснат до този език“, каза в предаването „Преди всички“ инициаторът Борис Бъндев, който се е посветил на каузата да популяризира проблемите на нечуващите хора.
В превода на художествени текстове не се изисква толкова познаване на лексика, колкото да го изобразиш, понякога отвъд рамките на самия текст, поясни той.
„В жестовия език е важно да имаш ясна картина в главата си какво превеждаш. Много ясна картина за всяка една дума – как можеш да опишеш на жест. На жестов език трябва да го изрисуваш като сцена от филм. В ролята си на преводач на стихотворения си малко като режисьор“, подчерта той.
По проекта за жестомимичната поезия работи малък екип, но за много голяма група от хора, изтъкна Борис Бъндев.
„В България има 120 хиляди глухи хора с различна степен на слухово увреждане и немалко от тях владеят жестов език. В училище никой не им е преподавал произведенията по този начин.“
Засега хората от глухата общност приемат инициативата положително, но са били изненадани от нея.
Относно наскоро приетия Закон за българския жестов език Борис Бъндев коментира, че това е „символична победа, защото дълго време това не е било зачитано като човешко право“. По думите му сега, когато вече имаме основата, е важно да последват и дела.
„Всички в моето семейство са глухи. Като малък много мразех да научавам стихотворения наизуст в училище. Всеки път, като се прибирах вкъщи, нямаше на кого да ги разкажа. Нямаше кой да ме изпитва, нямаше на кого да се похваля, че съм изкарал шестица. Винаги ми се е налагало да превеждам всички тези стихотворения от училище на жестов език“, разказа Борис Бъндев. Той сподели още, че когато е бил дете, се е срамувал да показва, че владее този „изключително красив език“, с който буквално „рисуваш с ръцете си“.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
