„Това е онази енергия в нас самите. Ние я носим. Докато живеем, тя е в нас. Понякога не я откриваме. Понякога е затрупана от ежедневни задължения, от отношения – къде приятни, къде неприятни. Тази жизнена сила ние трябва да я открием, да я отприщим, за да може тя да твори, да ни помага да живеем и да ни кара да се чувстваме добре.“ Това ни казва в предаването „Изотопия“ проф. Гергана Петкова, която завежда Катедра „Японистика“ към Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет "Св. Климент Охридски".
„Може би един от първите отговори за силата да живееш изобщо е осъзнаването, че нашият живот е съчетание от трудното и лесното, от приятното и неприятното, от страшното и красивото, от прекрасното и ужасяващото и тази комбинация винаги ни съпътства. Когато осъзнаем, че ин и ян, тъмното и светлото са винаги с нас, тогава осъзнаваме, че когато ни сполети нещастие, има място за надежда, а когато живеем в благоденствие, не бива да забравяме, че то не е вечно.“
„Икиру чикара“ е понятие, което ни препраща към това как да върнем на днешните млади хора усещането за реалност, защото чрез виртуалността, а сега и чрез електронното обучение, все по-често се откъсваме от реалността, смята проф. Петкова.
Много от студентите, изучаващи "Японистика", идват привлечени от японската култура, споделя наблюденията си тя. И допълва, че вече доста години японците популяризират своята култура с мека сила или т. нар. soft power, която включва различни форми на културна дипломация.
„Това е един от конкретните примери как японците успяват да предадат философията за силата да живееш на всички поколения. На младите хора успяват да я предадат дори чрез изкуството, каквото е анимацията или музиката.“
Чрез съвременните форми на изкуството японците споделят с нас изконната си философия - онова, което прави Япония толкова успешна като икономика, общество и модел за подражание, изтъква Гергана Петкова. За нея лично е много въздействащ начинът, по който японците се радват на ежедневието.
„Става въпрос за съвсем обикновени неща – да речем, разцъфват вишните, и те всички едновременно се радват на този кратък период на цъфтеж - колкото красив, толкова и мимолетен. И тогава човек, гледайки отстрани, разбира, че японците като народ усещат преходността, от друга страна, усещат, че тук и сега е най-важното. Трябва да усетим красотата във всеки един момент.“
В японските вярвания, особено в шинтоизма, водата е изключително важен фактор за пречистването – тя е онова, което ни помага да се отърсим от всичко неприятно и лошо в живота ни, разказва още проф. Гергана Петкова пред БНР.
„Дори се вярва, че ако имаш някакъв проблеми или болест, напишеш го на едно листче, сгъваш листчето и го пускаш в реката, в течаща вода. Японците вярват, че това ще те излекува, ще реши проблемите ти, защото тази течаща вода – тя ще тече, тече, тече и накрая ще отнесе всичките проблеми в една голяма черна дупка в средата на океана, където те ще изчезнат завинаги.“
Чувството за дълг, отговорността и уважението към всички хора около теб са много силни чувства при японците, подчертава проф. Гергана Петкова.
„Те много често влизат в конфликт с вътрешния свят на човек. Младите хора в Япония често са изправени пред много сериозни дилеми как да съчетаят това. Има моменти, в които трябва да се намери изход. Много често изходът ни го дава изкуството.“
Японските приказки са слабост и обект на професионален интерес за проф. Петкова. Според японските вярвания приказки трябва да се разказват само през нощта и само през зимата, защото иначе или ще се срутят планините около нас, или мишките, които са на тавана, „може да си свършат работата върху главите ни“, обяснява тя.
Още тайни от японската философия на ежедневието и една тъжна приказка чуйте в звуковия файл.
