Eмисия новини
от 07.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Андрюс Кубилюс: От Русия са изтекли 1 трилион долара и се перат по целия свят

| обновено на 03.03.21 в 08:52

От Русия са изтекли 1 трилион долара, които се перат по целия свят. Това казва пред БНР евродепутатът от Европейската народна партия Андрюс Кубилюс. По повод официално приетите санкции срещу четири официални лица във връзка с ареста на опозиционера Алексей Навални и задържаните по време на протестите 12 хиляди души, Кубилюс смята, че ограничителните мерки трябва да бъдат по-централизирани и да се приемат на ниво ЕС, а не страни членки

Имената, които вчера бяха добавени в санкционния списък по новия европейски механизъм за човешките права - това са ръководителят на Следствения комитет на Руската федерация Александър Бастрикин, генералният прокурор Игор Краснов, директорът на Националната гвардия ген. Виктор Золотов и директорът на Федералната служба за изтърпяване на наказанията Александър Калашников. 

Имената, които вчера бяха публикувани в официалния вестник на ЕС, не са изненада за никого, предполагам и за вас. Очаквате ли това да окаже влияние върху държавата, за да промени отношението си към извънпарламентарната опозиция? 

Мисля, че не е достатъчно и просто показва, че политиката на санкции не е ефективна отвън онова ниво, над което искаме да я видим. Европейският закон "Магнитски" е важен, но той залага на определен регламент, по който могат да се налагат санкциите. А решенията и това колко лица могат да бъдат санкционирани, не зависи от този закон, а от целия инструментариум на политиката за санкции - кой е техният инициатор, кой събира цялата информация. В това отношение аз започнах свое собствено проучване и установих, че на цялата европейска политика липсва централизация. Тя зависи от всички страни членки и затова понякога решенията се постигат много трудно, оттук идват и компромисите. Сега виждаме точно това и в Европейския парламент обсъждаме как можем да направим политиката на санкции по-ефективна и дори как да станат по-автоматични. Например, когато говорим за Беларус, където има много политически затворници, е добре да се знаят имената на съдиите, които издават тези присъди. И така на тях автоматично могат да им се наложат ограничителните мерки. Разглеждаме и тази възможност за в бъдеще. 

Обаче и Алексей Навални, и други руски опозиционни лидери вече казаха пред Европейския парламент, че ако не се пипат парите на олигарсите, никой няма да приеме санкциите сериозно, а точно такъв санкционен инструмент липсва.

Да, това, разбира се, е проблем. Законът "Магнитски" се прилага само при нарушение на човешките права и към тези, които го правят. Корупцията и незаконното обогатяване не са заложени в този механизъм и съответно за тях не могат да се прилагат санкции. Има обаче още една възможност, която също обсъждаме - за прането на пари и по-точно как да направим директивата за това по-ефективна и как да се ударят незаконните парични потоци от Русия, които обикновено идват от олигарсите и наистина са огромни. Наскоро на съвместен семинар с американски колеги разбрахме, че става дума за 1 трилион долара, които текат от Русия по целия свят. Тук ние, съвместно със Съединените щати, можем да сме по-ефективни. 

Как виждате ефективния инструмент, чрез който да има реални последствия? 

Не очаквам да се появи някакъв чудодеен инструмент, но според мен, това, от което наистина има нужда, е по-координиран и централизиран подход във външната политика и политиката за отбрана и сигурност, защото те зависят изцяло от страните членки. Властта на върховния представител по външната политика и сигурността Жозеп Борел е много ограничена. Може би това трябва да се промени. То няма да стане много скоро, разбира се, ще отнеме време. 

Това обаче означава съгласие на страните членки да делегират правата си, а вероятно опира и до промени в основополагащи договори. 

Това може да бъде обсъдено на предстоящата конференция за бъдещето на Европа. Водят се много дискусии затова, че гласуването с квалифицирано мнозинство трябва да се въведе във външната политика и политиката на сигурност. Не знам дали това предполага промяна на договорите, но много евродепутати са съгласни, че е крайно необходимо. На това обаче могат да се противопоставят страните членки, които искат да запазят правото си на вето върху тези въпроси. 

И тогава как те биха могли да бъдат убедени да се откажат от него? 

Мисля, че общите глобални промени, пред които сме изправени, както и стратегическите интереси на ЕС да бъде важен геополитически играч, имат нужда от по-ефективен инструмент във външната политика и политиката на сигурност. Имаме Беларус, Русия, Китай, където от една страна са проблемите с уйгурите, от друга - Хонконг. И този инструмент трябва да е такъв, че да работи на ниво ЕС, а не само страни членки. Въпросът е как нещата да се разделят - какво да работи на равнището на държавите и какво на Общностно ниво. Лично аз бих поставил механизма за санкции на ниво ЕС. 

Русия вече каза, че ще отговори подобаващо на санкциите срещу нея. Можете ли да предвидите какъв ще бъде отговорът? 

Не знам какъв ще бъде отговорът, трудно е да се каже. След визитата на Борел в Москва, Лавров обяви, че Русия може да скъса отношенията си с ЕС. Не знам дали наистина това е реална заплаха за Общността. По-скоро смятам, че Русия навлиза в турбулентен период. Има доста сходства по отношение на протестите между това, което се случи в Беларус преди година и това, което става сега в Русия. Но виждаме също, че Путин е научил доста от Лукашенко, както и че неговият натиск може да бъде много брутален заради наближаващите парламентарни избори през септември. А това ще изисква от ЕС подходящ инструмент за реакция. Може да не сме били подготвени да реагираме както трябва на развитието на събитията в Беларус, но трябва да сме научили как да бъдем по-ефективни. Така че не знам каква ще бъде реакцията на режима на Путин на тези санкции, но ние трябва да видим как ще се развият нещата в самата Русия. Ако през 2013-а и 2014-а година Путин водеше война срещу Източна Украйна, окупира Крим, сега я води срещу собствения си народ - Навални, 12 хиляди арестувани по време на протестите. Това става в Русия и ние ще се изправим срещу същото много скоро. 

Досега срещу Русия има немалко санкции - и за Крим, и за Украйна, а сега за ареста на Навални и други активисти, но това не промени нищо. Какво ви кара да мислите, че ситуацията ще стане по-различна, ако ограничителните мерки се приемат на ниво ЕС? 

На всички, които казват: "Няма сигнал, че Русия ще промени нещо", аз отговарям така: "Нека се върнем една година назад". Спомням си, че тогава разговарях с приятелите си от опозицията в Беларус, когато те не успяха да излъчат единен кандидат за президентските избори. Тогава им казах, че нищо няма да стане, Лукашенко ще събере необходимия брой гласове, няма да има протести и нищо няма да стане. Но изведнъж се случи. Като че ли падна от небето. Нашите познания за случващото се в обществото на Беларус бяха доста ограничени. Така е сега с руското общество. Не мога да кажа дали това, което ще стане, ще повтори събитията в Беларус, но не мога да отрека, че те не се развиват по един и същ начин. Но все пак виждам много сходства в развитието на двете общества, а и режимите са много сходни. Лукашенко наистина още е на власт, но е доста отслабен. Това може да се случи и в Русия. Сега предстоят парламентарни избори, а през 2024 година - президентски. Не знаем как ще приключи вота за Думата. Ясно е, че Путин се бои от Навални и затова го вкара в затвора. Това обаче не означава, че Навални няма да играе сериозна роля при по-нататъшното развитие на събитията. Не знам кога Нелсън Мандела беше по-опасен за режима в Южна Африка - дали когато беше в затвора или на свобода. Трябва да сме готови, че събитията в Русия може да се окажат много динамични. 

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Най-четени