Днес се навършват 105 години от приемането на Григорианския календар (1916 г.) и началото на отчитането на дните по т. нар. нов стил. Наложен от папа Григорий XIII в края на 16 век, той всъщност измества с 13 дни Юлианския календар - като тогава 4 октомври е последван от 15 октомври.
Днес Григорианският календар, наричан и нов стил, е общопризнат като световния светски календар, по който броим годините и дните. Само няколко православни църкви остават по стария Юлиански календар.
„Така, по време на Първата световна войната, у нас са си спестили Деня на лъжата, защото календарът скача направо на датата 14 април, през 1916 година“, коментира пред БНР историкът проф. Иван Билярски и допълни:
„Мисля, че приемането на календара у нас е свързано и с участието на страната ни в Първата световната война и на коя страна сме застанали, има вътрешно-политически причини, свързани главно с отношенията ни с Русия по онова време и отношенията на правителството и църквата тогава“.
По думите му основната причина за приемането на Григорианския календар е модернизацията на държавата към европейските ценности.
„За мен това е официалната аргументация и трябва да са се признае, че в много кратък срок след нас всички православни страни приемат Григорианския календар - това са Сърбия, Румъния, Гърция, Русия. По-деликатният въпрос е за църквите, като всички православни църкви, без 4 и Света гора, които и досега не го приемат, всичко го приемат преди започването на Втората световна война", обясни още историкът, според когото всеки календар има религиозна основа.
Още по темата - в звуковия файл.
