„По време на всяка кампания се говорят едни неща, вдига се градусът с цел мобилизация на електората, а впоследствие, когато дойде ред да се върши работа, прагматично и с поглед към митичното общо благо, нещата почват да стават едни обтекаеми, предмет на консенсус, на договорка“. Така Любомир Стефанов, политолог, преподавател в Нов български университет, коментира пред БНР предизборната ситуация.
„Въпросът е принципът, на който ще се сложат тези договорки, ако продължим с практиката досега, да се случват в едно задкулисно тъмно пространство, ще възпроизведем моделите, които гражданите с вота си в тези три протестни избора искат да се промени. Ако всичко се случва пред микрофони и камери, с ясни позиции, като че ли има шанс да видим нещо различно“, посочи Стефанов.
По думите му от първите знаци, които новите в парламента ще ни дадат, зависи цялостното отношение към тях, или ще останем с впечатлението, че ни предлагат повече, но от същото досега.
„Новите играчи не са антисистемни играчи, защото приемат всички резултати от парламентарните избори, следователно приемат правилата на играта на политическо състезание в либералната демокрация. Те се обединяват на принципа да обичаш на инат“. В случая ще разберем дали е достатъчно да си анти-ГЕРБ по време на кампания – знаменател, който да те вкара в коалиция с цел, или има още нещо“, заяви политологът.
По думите му мълчанието на Слави Трифонов не е знак за слабост, но резултатът надмина неговите очаквания:
„И в момента се опитва да живее с новата реалност и очакванията на хората - а това е бреме. И ако президентът му връчи втория проучвателен мандат за съставяне на правителство, не знам дали г-н Трифонов си е представял тази отговорност и какво върви с нея. Затова му трябва известно време“.
Според Стефанов политиците не трябва да плашат гражданите с нови избори.
