На 12 април 1954 г. Бил Хейли записва на плоча песента „Rock around the clock“, поради което денят се смята за рождена дата на рокендрола. Стил музика, който прераства в мироглед и начин на живот на няколко поколения по целия свят. С гласа на Бил Хейли "Rock Around the Clock" стига до №1 и в Щатите, и във Великобритания, с което извежда рокендрола на голямата сцена.
Може би най-истинното определение за тази музика принадлежи на Тери Пратчет в книгата му “Музика на душата“:
“Китарата пищеше като ангел, който току що е открил защо е паднал. По струните блестяха искри. Трудно беше да се каже кой какво свири и все пак музиката се лееше. От нея на човек му се дощяваше да събори стените и да се възкачи на небето по огнени стъпала. Дощяваше му се да изключи всички щепсели, да изхвърли всички шалтери и да пъхне пръсти в електрическата мрежа на вселената, за да види какво ще стане след това. Дощяваше му се да боядиса вратата на спалнята си в черно и да я налепи с плакати, а ритъмът продължаваше като пращеше от мозък в мозък, щракаше с пръсти и свиваше презрително устни. Жива музика, музика с камъни в нея, която подивяваше.“
Музикалният редактор Албена Велева коментира темата в “Нашият ден“:
“Още в края на 50-те рокендролът е залял света. В медиите се прокрадва теорията, че рокендролът вече започва да умира. Само че, както казва Прачет, това е жива музика, която не умира. Просто защото рокът е велик за това, че той успява да привлече към себе си и да използва всички възможни жанрове, които съществуват до момента в световната музикална сцена, и така хубаво да ги смеси, че да започне да се развива и то в много посоки.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
Ρокендролът, (изписван също: рок'н рол или рок енд рол),(на английски: rock and roll или rock 'n' roll) е музикален стил, който възниква в САЩ в края на 40-те години на ХХ век и става популярен през 50-те. Бързо след това се разпространява по целия свят. По-късно от рокендрола се раждат нови поджанрове и сега се наричат събирателно просто "рок музика".
Ρокендролът (или по точно терминът) получава популярност чрез Алан Фрийд – водещ на радиопредавания и дисководещ. Той включва в програмата си ритъм енд блус. За да избегне името „ритъм енд блус“, което не е благоприлично за бялата публика (както и определено рейс мюзик), го замества с рокендрол.
Официално се смята, че за първи път като стил рокендролът се използва на увеселително парти с танци, организирано от Алан Фрийд в зала "Арена" в Калифорния през март 1952 година. На афиша на партито било написано Moondog's Rock'N'Roll Party.
Като музикално явление рокендролът няма точно определени характеристики и се развива на базата на енергичния ритъм и специфични маниери на изпълнение на ритъм енд блус. Той се утвърждава чрез кавъри на бели певци на „ритъм енд блус“ през средата на 50-те години. За първи шлагер на рокендрола се смята кавърът на песента "Sh-Boom", записана под името "Life could be a dream" от групата "Crew Cuts" през юли 1954 година.
Чрез развитието на рокендрола китарата се превръща в инструмент на популярната музика. Еволюцията на рокендрол музиката продължава с развитието на бийт музиката във Великобритания през 60-те години. Видни изпълнители са Елвис Пресли, Литъл Ричард, Фатс Домино, Карл Пъркинс. Момчетата от английската група "Бийтълс" го съчетават с различни стилове в поп музиката, като използват новостите в техниката — електрическата китара и усилвателните уредби.
Рокендролът не е само стил в музиката. Той оказва влияние също така върху начина на живот, модата, езика и отношението към различни събития и явления. В социалния живот рокендролът оформя различни течения и може да се каже, че се отразява върху движението за граждански права, музиката с бунтарския си дух обединява бели и черни. Така се ражда рокът. В него се оформят различни направления — артрок, блусрок, джазрок, кънтрирок, хардрок, еректронен рок, попрок и други. В текстовете обикновено се говори за проблемите на обикновения човек. Рокът е средство за общуване между много и различни по възраст хора.
