Eмисия новини
от 15.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Коронавирусът не може да мутира безкрайно

"Обнадеждаващо е, че коронавирусът не може да мутира безкрайно. Част от мутациите, които би получил след селективен натиск с различни ваксини или развиване на антитела  би довел до мутации, които ще променят начина на свързване на рецептора с клетките." Това заяви проф. Сорен Хайрабедян, директор на Института по биология и имунология на размножаването при БАН.

По думите му, развитието на няколко поколения ваксини не би трябвало да ни притеснява. 

"Местата, които могат да бъдат засягани от антитела, са определен брой и след време, дори вирусът да мутира за тях, той ще изчерпи възможностите си за мутации.  

Проф. Хайрабедян посочи,  естественият имунитет обаче не е пожизнен. При този коронавирус, при първо  преболедуване са развива някакъв имунитет, който при хора със запазена имунна система, би трябвало да даде защита за следващо боледуване. При хора  с увредена имунна система обаче  първичното преболедуване може да доведе дори до увреждане и следващото заболяване да протече по-тежко.

 „Колко пъти можем да се заразим с вируса –  чисто теоретично, възможно е поне няколко пъти. И то няма да протече по един и същи начин“.

Около 40% от ваксинираните са получили имунитет, който ги предпазва от заболяване. Не може обаче да се гарантира, че поставянето на ваксина предпазва от заболяване.

„Ползата от ваксинирането не трябва да бъде отричана, поради факта, че при индивид, който естествено се е заразил и е прекарал заболяването, то може да протече по различен начин и изходът да бъде от леко протичаща настинка до няколко дни – до тежко протичане с дихателни проблеми и хоспитализации.  Протичането на болестта зависи от състоянието на клетъчния имунитет и антитяловия имунитет. 

Ваксините са създадени с презумпция да  имат 95% защита – т.е. 95% от ваксинираните да имат силен антитялов отговор. Но дори и най-слабите ваксини развиват клетъчния имунитет. Между 40-50% от хората могат да имат клетки, които разпознават вируса, без да се срещали никога с него, защото са се срещали с други вирусоподобни структури. Този имунитет не е ясно дали ще бъде достатъчно силен, за да се протектира заболяването, но вероятно, след като има такива клетки, които реагират на вируса, заболяването ще протече по-леко“.  

Проф. Хайрабедян бе категоричен, че е необходимо  да се направи ваксиниране на по-голяма група хора. В много малко държави има повече от 50% ваксинирани – в повечето ваксинираните са едва 25%. „Разпространението на вируса в момента е голямо, тъй като много малка част от световното население е ваксинирано“.

Проф. Хайрабедян  бе категоричен, че възможностите да вируса да мутира трябва да бъдат изчерпани по най-бързия начин. "Ако селекцията се прави бавно, има опасност висурът да си избере друг рецептор". 

Чуйте повече от звуковия файл. 


БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени